Серьожа я разбра по погледа. Тъкмо му се струваше, че малко е раничко. Май вече си имаше запазено място в това огромно московско жилище в центъра на града, така че нямаше закъде да бърза.
Той дори не беше сънувал подобно нещо в своето славно градче Тейково. Затова не биваше да си изгубва ума.
Нали не можеше да я отблъсне сега, когато тя вече бе готова? И той се разтвори като пъпка, готова да приеме пчелата, дошла да я опраши. Или нещо подобно. После ще търси сравнението. Когато му затворят вратата.
Да става каквото ще!
После всичко се повтаряше като по зададена програма. Алгоритъмът бе изпробван и нямаше нужда от промяна: тя го изпращаше до вратата, тракваше я, чуваха стъпките на майка й към спалнята и се връщаха на пръсти.
В групата веднага разбраха какво е станало. Леночка се разхубавяваше пред очите им. Серьожа изглеждаше прегърбен и недоспал. Слава богу! Сега ще разкажеш ли? И Леночка разказваше, споделяше подробности. Оказва се, че той също е нямал момиче преди нея. Така че се учеха на секс едновременно. Изучаваха позите по забранен учебник за начинаещи, внесен от братска Индия.
Това продължи, докато Леночка не му съобщи, че май е загазила. Впрочем предпазваха се с най-новите постижения на световната медицина. Само веднъж изпробваха балонче родно производство — и ето ти на! Поне стана ясно защо у нас раждаемостта е била по-висока, отколкото в развитите страни.
Серьожа я загледа озадачено. Изведнъж разбра, че най-много на тоя свят обича свободата. И ненавижда пелените. Значи сбогом, оперна кариера? Така или иначе ще трябва да се прости с нея. Прекалено хлътнаха. А освен глас той има достатъчно други безспорни достойнства.
Той дори не отвори уста. Леночка разбра всичко и заплака. По-точно първо му зашлеви един шамар. Или беше едновременно?
Сега няма значение.
А на следващата сесия по солфеж ги изпитваше самият заместник-ректор. Не бързаше да извика Серьожа, упорито не забелязваше вдигнатата му ръка. Май всички знаеха и се споглеждаха с похотливи усмивчици. Коремчето на дъщеричката ставаше все по-забележимо. Трябваше да се вземат спешни мерки. И таткото ги взе…
Той извика Серьожа, когато останаха сами в аудиторията. Леночка си тръгна предпоследна, без да вдигне очи, и отнесе отличен, написан от грижовната таткова ръка.
Когато несъстоялият се тъст започна да задава въпросите си, Серьожа веднага каза: това не е по програмата. Зам.-ректорът настояваше. Серьожа възнамеряваше да прави само това, което е свързано със солфежа, т.е. да пее упражненията, в които вместо думи се произнасят ноти.
Зам.-ректорът му написа тлъста двойка в книжката.
— Можете да се оплачете, младежо. На поправката ще получите единица. Обещавам ви.
— Шегувате ли се, професоре? — повдигна рамене двойкаджията. — Аз ли да се оплаквам от вас? Животът е успешен, когато се оплакват от теб. Много е зле, ако сам се оплакваш. Ще дойде време и аз ще ви пиша единица за поведение. И вие ще ми искате прошка.
Заместник-ректорът се засмя пресилено и спря. И само погледна след Сергей, който не забрави да тресне хубавичко вратата.
Заместник-ректорът се уплаши от нещо. И затова добре се постара още на другия ден върху бюрото му да лежи заповед за изключване. И все пак закъсня.
Студентът Горюнов го изпревари. Докладваха, че е подал молба за освобождаване. Иска си документите.
Като помисли малко, зам.-ректорът позвъни в районния военен отдел по местоживеене на опърничавия младеж.
Не е регистриран в столицата, отговориха му оттам. Живее под наем. Без да жали време и нерви, зам.-ректорът се свърза с далечното Тейково. Така и така. Еди-кой си студент е освободен. Не подлежи на отлагане от военна служба. Там се учудиха на оперативността, но си записаха. И когато Горюнов се върна в родното място, вече го чакаше повиквателна от военните.
5.
От дома на Горюнов тръгнах направо към Меркулов на Пушкински площад. Не бях на себе си. И исках да зная дали е запознат с молбата на генерал Тягунов, както ми я изложи одеве отраканият му помощник.
Меркулов ме слушаше и кимаше съчувствено. По навик масажираше с длан лявата страна на гърдите си. Но май ме разбра иначе.
— Какъв ти е проблемът? — рече той. — Генералът иска да намериш сина му, майор Тягунов, изчезнал безследно в Чечня. Никой не казва, че трябва да зарежеш всичко и да хукнеш в Чечня. Имаш да работиш по десетки дела, ако не се лъжа…