— Налага се, разбери. Някой друг път. След като хвана този снайперист, да го вземат дяволите, ще отидем някъде.
— И на жена си ли казваш същото? — Тя се отдръпна. — Само не лъжи!
— Защо да лъжа? — свих рамене. — Уви, моят арсенал от лъжи е много малък. Не мога да измисля нищо ново. Така че ми помогни да го намеря по-бързо.
— Днес е петък, а още никого не е гръмнал — въздъхна тя, — а ние се лутаме като слепи котета.
Засмях се: секретарката се чувства пълноценен член на моята група.
Звънна се. Сигурно е жена ми.
— Вдигни и кажи, че съм на съвещание при главния — наредих на Лара. — Това е наполовина вярно. Трябва да съм там.
— Здравейте! — поздрави Лара с радостен глас. — Познах ви. Какво говорите, какво говорите… Александър Борисович помоли да ви предам, че ще закъснее. Но непременно ще ви позвъни. Така ли мислите? Сигурна ли сте? Не знам, не знам. Според мен той не е такъв човек. Какво говорите! Ах, честито! Не питам на колко става, но я поздравявам от все сърце. Ами, той всичко помни. Питаше всички наред какво да купи на дъщеря си, че днес е рожденичка. Обаче го завъртя шайбата, нали знаете.
Слушах бърборенето и се чувствах последната свиня. Да забравя рождения ден на дъщеря си! И какво да правя сега? Да грабна слушалката и да ревна, че не е така и всеки момент ще се прибера?
Лара затвори. Погледна ме внимателно.
— Коя е тя? Така попита жена ви, Александър Борисович, а на мен ми остава само да се присъединя към въпроса й. Коя е? Познавам ли я? Заради някаква си фуста, извинете, да забравите собствената си дъщеря? — Гласът й потрепери.
— Нищо не съм забравил. И не възнамерявам да се отчитам пред теб.
— Ами да, коя съм аз! — изхлипа тя. — Мислех, че сте друг, че не сте като всички! Заради вас живея в лъжа, непрекъснато се преструвам, отказвам на толкова достойни младежи, мои връстници… Заради какво и кого?
Приготвях се мълчаливо. Да й покажа ли вратата? Да я утеша както винаги, като я прегърна? Да заключа вратата, както вече се е случвало, когато ми правеше истерики? Не е лошо. Само че нямам време.
Имам важна среща. Професионална работа. А за днес това е най-важното. Дори по-важно от рождения ден на дъщеря ми. Която, надявам се, ще ми прости. А някога ще ме разбере.
Пак така мълчаливо отворих вратата на кабинета, а когато Лара мина покрай мен и въздъхна, лекичко я прегърнах, но тя веднага ме отблъсна. Може така да е по-добре.
7.
Военното градче стана неузнаваемо. Чистота и ред. От прозорците на казармата вместо чалги се носеше оперна музика. Войниците маршируваха само под звуците на марша от „Любовта към трите портокала“. С една дума — всеобщата подготовка за операта „Кармен“ изправи целия личен състав на нокти. Всички бяха стегнати, изгладени и избръснати. Из въздуха се носеха благолепие, благонравие и благовоние.
Войнишките лавки преизпълниха плана по продажба на одеколон, а техниката стоеше в боксовете си — никой не се сещаше за нея. В полка не се появяваха толкова често красиви жени.
Ала съумя да привлече всички в това културно-масово мероприятие, а то придоби особено значение в дните преди предстоящия преглед на художествената самодейност в окръга.
В деня на премиерата се събраха именити гости. В това число офицерите от щаба и местни ръководители.
Зад кулисите командваше подмладяващата се с всеки изминал ден Аглая Степановна. Как иначе! При нея се трудеха постоянно и безропотно три войничета. Бяха командировани по нейно настояване до края на подготовката, въпреки че й се опъваха. Изглежда, и тримата имаха общ проблем: или затвор, или да правят декора под тежкия й, похотлив поглед. В полка всички всичко разбираха, беше им жал за момчетата, но нищо не можеха да направят.
— Защо се криете? — обикновено се караше на горките помощници. — Ще бъдете с мен до края на спектакъла, а вечерта, когато всички се разотидат, ще ми помогнете да почистим клуба.
— Или отивате в кухнята да лъскате котлите — обобщаваше подсмиващият се сержант, като предлагаше алтернатива. В очите на войничетата блясваше някаква надежда, но веднага угасваше, когато тя ги прегръщаше за раменете и нареждаше:
— Вървете, сержант, вървете, ще се разберем чудесно. Те са добри момчета, ще ме слушат и няма повече да се крият от мен.
В това време на сцената се развиваше драма, назряваше и се изпълваше с кръв прословутият любовен триъгълник. Много зрители съпоставяха неволно събитията от сцената с реалния триъгълник, който се оформяше пред очите им.