Наистина, в залата не беше този, който в живота играеше ролята на Хосе. Павел Тягунов бе караул, прапоршчикът Горюнов го изпрати там според уговорката.
И ето финалната сцена. Актьорите, които преди това пееха както можеха, главно под звуците на грамофонната плоча, сега вече се покланяха.
Всичко им прощаваха, защото бяха свои. А на главната двойка — Ала и Серьожа — искрено се възхищаваха.
Излизаха на бис няколко пъти, покланяха се, хванати за ръце, а в това време той шепнеше: „Днес, нали помниш?“
Да, криеше очи тя, не съм забравила. Тя всичко помнеше. И документите, в това число билетите за самолета и командировъчното за курсовете, бяха у нея.
И тогава Серьожа, когато за пореден път се поклони до земята, изведнъж видя небръснатите муцуни с бръснати глави — тримата чеченци!
Също ръкопляскаха бясно, викаха „Аллах акбар“ и изтриваха случайни сълзи от лицата си.
Горюнов избяга бесен зад кулисите. В поделението са проникнали външни лица! Къде е този дяволски капитан Холин? Ще го разжалвам до младши лейтенант!
И дежурните, начело с вечния капитан и вечно дежурен Холин, веднага дотичаха. Той се изпъна пред разлютения Хосе, току-що пронизал нежната гръд на любимата.
— Защо има външни лица в частта? — крещеше извън себе си Горюнов, та в залата започнаха да дават ухо и спряха да ръкопляскат.
— Веднага ще взема мерки! — каза изплашеният Холин. — Всички дойдоха на операта, изоставиха постовете на произвола на съдбата. Прав сте, Сергей Андреевич, трябва да се въведе ред! С такава дисциплина армията ще загине! — и погледна под вежди кинжала в ръката на писаря, прегракнал, тропащ с крака, с хвърчаща от устата му пяна.
Но в залата публиката застана в защита на джигитите. Добре де, щом са дошли, оставете ги… Сега ще изпеят на бис, нека послушат. Всички се стремят към прекрасното, а те да не са по-долу от нас?
А самите чеченци, които продължаваха да леят сълзи над нещастната съдба на Кармен, пъхнаха на капитан Холин пари: „Вземи, драги! Искай каквото щеш. Само не ни гони! Слушай, такова момиче, а да позволи на тоя негодяй да я коли! Ай, знаем, че нарочно! Ние го познаваме — лош човек!“
Холин подскочи.
— Предлагате подкуп на мен, руския офицер? Оскърбявате най-добрия писар на полка с нецензурни думи като „Аллах акбар“! Арестувани сте! Хванете ги!
Лесно е да се каже — арестувани. А къде да ги затворят? Докато дойде милиция, която след час ще ги пусне, ще чакат повече от два часа…
В този момент на сцената отново излезе Ала, а зад нея и Серьожа. И чеченците отначало ръкопляскаха бясно, а сетне също тъй бясно закрещяха: „Негоднико, защо колеше хубавото момиче? Ти си за колене!“
Сред публиката едни негодуваха, други се смееха — оставете ги, деца на природата. Приемат всичко за чиста монета. Нямат си хабер от театрална условност. Какво да ги правиш.
И ето че отведоха неканените зрители в караулното помещение. Там началник бе лейтенант Тягунов, който още нищо не знаеше за смайващия успех на премиерата и на жена си.
Когато влезе Холин, а след него арестуваните, той вдигна глава от книгата, която четеше.
— Какво има? — намръщи се Тягунов. — Какво става, Пьотър Андреевич? Кои са тези?
— Направи ми една приятелска услуга! — Холин притисна ръце към гърдите си. — Затвори ги при теб до сутринта.
— А какво са направили, кои са те?
— Абе това са търговците, не знам колко са ми дотегнали… — Холин махна с ръка. — Промъкнали се днес на премиерата, държали се нагло, нарекли изпълнителя на главната роля акбар. При ареста оказаха съпротива.
— Тук не е карцер — каза Тягунов, — в караулното не може да се държат арестувани. Известно ли ви е? Още повече че тези хора не са военнослужещи.
— Поне докато дойде милицията — примоли се Холин. — Временно, а?
— Значи обичате музиката? — попита планинците Павел и се заслуша в разговора им.
— Слушай, обичаме, такава опера къде да чуем, а? У вас в града може ли да се послуша истинска музика, а? А как пее там момичето, как танцува, ай, жалко, не видя! Караул седиш, да? Никак ли не може да погледнеш? — попита горещо същият този Руслан, „ангелът хранител“ на Серьожа Горюнов.
Точно тогава в караулното дотича същото „момиче“ с рокля на Кармен и пред очите на шашнатите от изненада арестувани се хвърли на врата на младия лейтенант.