Взех шалчето. Повъртях го в ръце. Ползата от него… Впрочем още не всичко е загубено. В Москва няма толкова много таксита. При желание, ако не е слязъл, може да се намери.
— Свържете се с шефа си, само че бързо! — казах аз.
Милиционерът забърбори нещо по радиостанцията си. После ми подаде слушалката.
— По повод на операция „Трал“ — казах аз. — Спешно да се намери и задържи такси с неустановен номер. Издирваният престъпник се е качил в него преди около пет минути до театър „Станиславски“ на „Пушкински“. В коя посока тръгнаха?
— Към… — той махна неопределено с ръка.
— Към околовръстния булевард — преведох жеста му. — Облечен е… — Пак погледнах портиера.
— С палто, тъмно такова, кожено. Без шапка.
— Облечен с кожено палто, черно, с гола глава. Напълно съответства на раздадения портрет.
— И без шал — подсказа портиерът.
— А вие кой сте? — попитаха по радиостанцията.
— С вас разговаря следователят по особено важни дела Александър Турецки. Не губете време! Може да смени колата. Вашият сътрудник, който ми даде радиостанцията, ми прегледа документите.
— Я ми го дайте. — На другия край на ефирната връзка явно не бързаха.
Разбирах, че шансовете са малко. Е, може да се затворят всички подходи към околовръстното шосе. Да се спрат всички таксита. Но той не е глупак. Вече е слязъл и е стигнал до жилището си с обществения транспорт. Бутилката от колата, извоювана в неравната битка с чистачката, плюс шалчето — това е всичко, което имам. Не е малко, но не съм направил главното: не успях да задържа заподозрения.
Влязох в театъра. Светлана стоеше още горе и ме чакаше. От нея може да излезе чудесна съпруга. Щом спътникът й се държи по този начин, значи не е възможно по друг.
И отново, за кой ли път, ме хвана под ръка. Мълчаливо, сякаш нищо не се е случило. Притиснах лакътя й.
Свела поглед, тя вървеше с мен през редицата от любопитстващи служители на музата.
— Говорих с Ала — каза тя, когато влязохме в залата. Операта ехтеше с пълна сила. — Ще ви чака след края на спектакъла.
Седях до нея, не чувах почти нищо и не се стараех да вникна какво става на сцената. Трябваше да разбера какво става с мен.
Днес си поставих оценка „много добър“. Всичко можеше да стане много по-добре, ако не беше тази пъргава чистачка. По-точно, ако й плащаха нормално и тя не събираше стъклен амбалаж.
Седях и чаках кога ще утихнат страстите на сцената, а моите ще се разпалят. Не исках да мисля, че всеки момент Светлана ще си отиде. Щом оперната прима, която познава Горюнов, ни чака, напълно е възможно да отложи определената за „Метропол“ среща.
— Ето ти пари. — Тя ми подаде сто долара. — Иди тук зад ъгъла и купи цветя… Само че бързо! — И се намръщи, явно очакваше протеста ми. — Всичко знам за твоята заплата, знам, че я даваш на жена си. Това е от нас двамата. Само чайни рози, нейните любими, и най-големия букет. Трябва да стигнат…
Тъкмо ръкопляскахме, изправили се бяхме заедно с всички, а тя ми говореше всичко това на ухото с тон, който не търпи възражения.
Към сцената летяха цветя. Певицата ги хващаше…
Погледнах в програмата. Ала Светлова, заслужила и прочие. Какво общо може да има с бившия писар на полка?
9.
Ала Светлова седеше сред цветя — повечето от същия италиански магазин, където изтичах и аз.
Затова почти не погледна нашия букет.
Според мен повече се преструваше, отколкото всъщност бе изтощена.
— Никога не си пяла така! — възкликна Светлана и целуна подадената буза. На мен бе предложена ръка за целувка.
Не хранех илюзии. Затова ме възнаградиха с оценяващ поглед, в смисъл: откъде ли Светка е изровила това съкровище? Освен оценка, в погледа имаше и любопитство. Сигурно Светлана е успяла да й разкаже това-онова за моята особа.
— Е, аз ви оставям! — каза Светлана. — Чакат ме. Трябва да съм там след пет минути. Не се сбогувам с теб! — Тя махна на примата и изчезна зад вратата, към която напираха поклонници с поздравления.
Значи не е отложила срещата, както предполагах.
— Не мога да ви отделя повече от пет минути — съобщи Ала. — Виждате ли какво става? Лельо Шура, кажи на всички, че съм заета! Приемам поклонници! — извика на възрастната жена, която се показа на вратата. — Има време за банкета… Нека започват без мен. Нали не сте против, че ви назначих за мой кавалер, иначе няма да мога да се откача. А вие, естествено, обичате Светка?