— Кой живее в тези кооперации? — попитах момчетата.
Не знаеха.
— Утре сутринта се поразходете из апартаментите, попитайте дали не е живял някой под наем… покажете фоторобота. Какво друго? — Слава сгъваше пръсти. — Изобщо разпитайте.
Жалко за изгубеното време. Отвратително чувство, на което не бива да се позволява да премине в съзнание за безизходност.
— Утрото е по-мъдро от вечерта — каза ми Костя, когато се качихме в колата. — Не се терзай!
— Не мисли, че е бил в ръцете ти — добави Слава. — Направил си каквото си могъл. Сега поне знаем кого гоним.
— Утре ще научим, утре — рече меко Меркулов. — Според теб какъв е тоя сантиментален килър, който отменя акцията, защото жена му имала премиера в театъра? Съмнявам се. Трябва още веднъж да се огледат нещата.
— И да изясним защо живее с документите на друг човек? Защо се мотах из Алтай? Да не би да си нямам друга работа?
Въпросите на Слава останаха без отговор.
10.
На другия ден следобед позвъни Меркулов:
— Саша, трябва да те поздравя. Експертите дадоха заключението си: отпечатъците върху бутилката са идентични с тези по предметите в хотелската стая, където е бил настанен японецът. И с отпечатъците, които успяхме да снемем в оная квартира на „Садовое“.
— Откъде е информацията? От Научно-техническия отдел? Или Слава каза?
— Само не го ругай — въздъхна Костя, — все някакви сметки разчиствате. Каза, че не могъл да се свърже с теб. Сведенията му са от НТО, така че са достоверни.
— Но ти успя да се свържеш.
— Слушай, сам се оправяй с Грязнов. Не му е удобно на човека. Толкова се противи на версията ти… А сега да признае, че не е бил прав? Познаваш го не по-зле от мен. Ще се обади… По-добре кажи какво възнамеряваш да правиш?
— Искам спешно да извикам на разпит тази мадам. Бившата жена на Тягунов. Сега си отспива след премиерата, но нищо. Ще я обезпокоя. Трябва да й покажа фоторобота. — Затворих телефона. Повъртях между пръстите си визитката на Ала Тягунова. Правя се на важен, но още не знам как ще разговарям с нея. Трябва да дойде сама. Сигурно ще започне да се оправдава с мигрената и репетициите си. Аз ще мънкам, че е необходимо. Или да я стресна още от прага? Твоят бивш мъж, човекът с високи морални принципи, е килър! Моите шефове ми продъниха ушите: научи кой му дава поръчките.
Според мен сам си ги дава. Тези помощници на министри, като се започне от известния ни Сергей Горюнов, са му взели здравето! Щом види помощник, веднага се хваща за винтовката с оптически мерник…
Но така не се разговаря. Нека види всичко сама, сама да каже всичко. Надявам се, че няма да започне да го прикрива. Все пак й е бивш съпруг. За какво са й неприятности?
Като събрах кураж, позвъних. Какво ли не съм очаквал! Че телефонът ще дава заето или ще е изключен. А ако се свържа, сигурно ще е с телефонния секретар.
За моя изненада тя отговори веднага. И с бодър глас. В отговор на предложението ми малко се смути:
— В качеството на каква? — попита.
Без малко да изръся: „Засега на свидетел.“
— Трябва да уточним някои детайли — успокоих я. — Не мога да отсъствам, чакам едно позвъняване, много важно.
— Мигар нямате секретарка, която…
— Всичко имам освен време. Да речем, че вчера бе вашата премиера, а днес е моята. И аз ви каня. А когато тя свърши, също ще си отспивам.
— Вчера така и не споделихте как ви се стори премиерата — каза изведнъж обидено тя. — Всички говореха разни глупости, а само вие за някакви ужасни убийства…
— Моето не се губи — рекох. — Елате. И сама ще чуете и видите.
— Добре — прие тя, след като помисли. — Колко е часът?
— Един и половина.
— След около два часа става ли? — попита.
Направих се, че мисля. Разбира се, че става. И още как. Важното е да дойде.
— Само гледайте да не закъснеете — заключих с делови тон.
— Довиждане. — Тя се засмя и затвори. Смехът й означаваше само едно: с молбата си да не закъснее аз посегнах на свещените й права на красива жена и оперна прима.
Пообиколих из кабинета и разгледах обстановката. Разхвърлях в художествен безпорядък ксерокопия от фоторобота на бившия й съпруг. Нека сама го познае и да каже нещо. Не е лошо да поканя Слава. За разлика от мен той умее да разговаря с такива дами. Не че не цени прекрасното. По-скоро това прекрасно във вид на противоположния пол не му внушава суетни мисли, които да го отклоняват от работата. Но днес му бях сърдит. Нека ми позвъни и да си признае грешките. Пък после ще видим.