Грязнов, който пак видимо се изчервяваше, ми показа вдигнатия си палец.
— За какво ме поканихте? — попита надменно Светлова, след като се окопити. И седна в креслото ми без покана, като веднага запуши. Точно до надписа: „Тук не се пуши!“
— Можехте да кажете направо — поклати глава Светлана, — а не да си правите с нас експеримент.
— Сядай! — изведнъж й заповяда Ала. — Аз съм виновна. Говорихме по въпроса. Още вчера, когато ми натресе този Шерлок Холмс! Приеми го, поговори… И какво означава всичко това, Александър Борисович?
— Че вие, момичета, го познавате добре. — Слава пое инициативата в свои ръце. — Този душегубец. И неволно го потвърдихте току-що.
— Откъде решихте, че го е направил той? — Ала присви очи и погледна към мен. — Е, някой го посочил, описал външността му…
— Има сума доказателства, например пръстовите му отпечатъци. Ето експертизата… — тикнах към нея донесените от Грязнов материали. — Виждате ли? Това са отпечатъците там, където е живял и откъдето е извършено убийството.
— И какво от това? — възрази Светлана. — Аз също къде ли не съм била. Може случайно да съм пипнала нещо… В хотела например или на друго място.
— Да, да — ободрих я. — Говорете нататък. В кой хотел, не помните ли? За какво си говорихте?
Тя прехапа устни, погледна бързо приятелката си.
— Що за хотел? — попита раздразнено Ала. — Била си там с Паша? Да не си откачила?
— В никакъв случай! — протестирах. — Просто от хотел „Мир“ е застрелян прессекретарят, за това съобщиха по телевизията, ако помните. По-нататък. Света, сигурно ви се стори странен скандалът, който се разрази вчера във фоайето на театъра.
— Какво пък сега? — намръщи се Ала. — Скандал? Вчера? По време на моята премиера? Можеш ли да ми обясниш нещо? — Тя се обърна към приятелката си.
— Почакайте за момент! — Слава се изправи и както в училище вдигна ръка. — Извинете, но в такива кабинети въпросите се задават от домакините.
— Ах, да, забравих къде се намирам…
Ала Светлова стана бавно и сластно повдигна рамене, после седна до приятелката си. Грязнов ги гледаше като омагьосан. Просто не сваляше очи от тях.
— Ще ви обясня всичко, само не ме прекъсвайте — влязох в законната си роля. — Значи така, ние с вас, Светлана, се качвахме в залата. И аз забелязах как един младеж се отдръпна от нас, докато другите мъже, напротив, все се стараеха да привлекат вниманието ви.
— Е хайде… — въздъхна Ала. — Това никой не може да й отнеме.
— Сега разбирам, че е бил бившият ви мъж, дошъл на премиерата.
Тя пребледня и поотвори уста.
— Паша? Той е тук?
Не е лоша актриса. Но сега не хитруваше. И по този повод се спогледахме с Грязнов. Май реакцията й е съвсем непосредствена. По-естествена не може и да бъде.
— Той се дръпна от вас, Светлана. Но нали го познахте по фоторобота, не е ли така? И той ви е познал. И се е страхувал, че ще го забележите. А защо да се крие от родната съпруга и нейната приятелка? Защо да се крие?
— Искахте да обясните скандала, станал там — напомни ми Светлана. Тя бе малко объркана. И като че ли преживяваше заради приятелката си. Това личеше по погледите й към Ала, която пушеше цигара след цигара.
В това време, без да чука, в кабинета влезе Лара с поднос, на който имаше чаши кафе и пасти.
— Тю, че сте задимили! — Тя сложи подноса пред Грязнов. — Вячеслав Иванович, вашите любими… Между другото тук не се пуши. — Тя се обърна към Ала. — Виждате ли какво пише?
— Аз съм поканена — напомни Ала причината за появяването си тук. — Самият домакин мълчи и аз се възползвах…
— Трябва да знаете, че Александър Борисович е голям ценител и познавач на женския пол! — обяви Лара, а аз исках да й зашлевя един по задника. — Той е джентълмен и никога няма да каже…
— А аз се възползвах — пак повтори примата, като изгасяше цигарата си.
— И аз бих искала да се възползвам — не спираше Лара и лукаво поглеждаше към мен: какво, добре ли те наредих? — и да взема автограф от вас. Че нашите мъже няма да се сетят да го направят. В главата им има само престъпления.
Ала мръдна пълните си рамене, поласкана от комплимента, и се подписа в тефтерчето, което Лара й протегна.
— За едно съжалявам — каза Ала, — че дойдох при вас без адвоката си.
Изглежда, не знаеше, че с адвокат отиват на разпит не свидетелите, а обвиняемите.