Кити се размърда до мен, протегна се и ми напомни за прякора, който й бях дал. Усмихнах се, щом отвори очи.
— Здравей.
— Здравей и на теб.
Тя докосна гърдите ми и се взря в мен.
— Отдавна ли си буден?
— Май не съм затварял очи.
— Значи си ме гледал, докато спя?
— Може би — казах шеговито.
— Кучи син!
— Наричай ме както искаш, не ме интересува. — Прокарах палец по долната й устна. — Часове наред съзерцавах най-прекрасната гледка.
Лицето й пламна.
— Ласкателството ще те отведе далече.
— Това е целта ми.
— Добро момче — отвърна Кити и ме потупа по гърдите. Бях възбуден, но се постарах да не обръщам внимание. Тя зарея поглед из стаята и преметна крак върху мен. — Наистина ли всичко свърши?
Прегърнах я. Потръпнах от напиращи чувства.
— Да, поне така мисля. Животът ни ще бъде друг, всичко ще се промени.
Кити притвори очи и прехапа устни; нещо сякаш я тревожеше и аз застанах нащрек.
— Какво ще правим сега? — прошепна тя.
— Каквото поискаме.
Тя се обърна по гръб, но все така притисната до мен.
— Звучи прекрасно.
От кухнята се чу тракане на съдове. Очарователна усмивка грейна на лицето й.
— Ди и Арчър са станали.
— Да. Чух, че се движат из къщата. В кухнята има всичко необходимо, хладилникът е зареден, тъй че всичко ще бъде наред. Надявам се да са доволни. — Свъсих вежди. — Впрочем Арчър трябваше да спи в стаята на Доусън, но изглежда…
— Деймън. — Засмя се тя.
Въздъхнах.
— Знам. Да обърна нова страница и прочие. — Понечих да стана. — Я по-добре да сляза долу…
Тя плъзна ръка около врата ми и ме дръпна надолу. Не се възпротивих. Станеше ли дума за Кити, волята ми се изпаряваше. Особено когато ме целуваше. Беше топла и мека под мен, а целувките й ме омайваха. Усетих пръстите й по гърба ми, после надолу под пижамата.
Прекрасно.
Забравих, че бях тръгнал да оглеждам стаите, забравих кой е на долния етаж… Тя впи леко нокти в кожата ми, аз пъхнах ръце под ризата й, усетих гладката й плът. Желаех я. Всеки миг. Имахме време пред себе си. По-късно през деня. Довечера. Утре. Седмицата, месецът, годината бяха наши. Най-сетне имахме бъдеще, чакаха ни много щастливи мигове.
Ала точно сега тя се нуждаеше от мен.
Спусна ръцете си отпред, докосваше ме бавно, страстно. Простенах. Знаех, че се нуждае от нещо повече. С усилие на волята, каквато не подозирах, че имам във важни моменти, се отдръпнах леко от нея. Хванах ръцете й, за да ги виждам. Тя свъси вежди и ме изгледа с дълбоките си сиви очи. Целунах я нежно.
— Как си? — попитах я с глас, който идваше от сърцето ми.
— Добре, аз бях…
— Не питам за това. — Седнах в леглото, малко встрани, за да потисна обзелото ме желание. Бях готов да се отдам на фантазиите си и да правя с нея чудеса. — Как се чувстваш след… вчера?
Тя застина за миг, въздъхна и затвори очи.
— Не искам да мисля за това.
— Кити…
— Не искам. — Тя застана на колене и нежно обгърна лицето ми с длани. Когато заговори, сърцето ми затуптя лудешки. Болката й бе съсипваща. — Знам какво си намислил и те обичам. Но Деймън, не съм готова. Когато мисля за това, ми се иска да блъскам, да руша или да се свия в себе си безутешно. Не искам да се връщам назад. Загубих татко — толкова много болеше, че не исках да живея. Сега желая само теб. Мисля само за чувствата, които ще изпитам с теб. Ето от това се нуждая.
Останах неподвижен, после скочих, грабнах така ценното пакетче от личния си запас и се върнах в леглото за секунда.
— Твой съм.
Гледахме се още секунда, а после тя съблече ризата.
Не дишах.
Прокарах пръсти по извивките на тялото й.
— Колко си хубава. — Целунах вдлъбнатинката до шията й. — По-силна си, отколкото мислиш. — Допрях устни зад ухото й. — За мен си съвършена.