— Вън.
Сади ме погледна с омраза.
— Аз…
— За бога, махай се оттук. — Но Сади не помръдна. Хванах я за раменете и я избутах от банята. Тя се опомни и тръгна обратно към нас. — Тази вечер Роланд ще има нужда от теб и ако искаш да си му полезна, не приближавай и крачка към мен.
Ноздрите й се разшириха, страните й пламнаха от гняв, но тя спря и изви пръстите си като нокти на звяр. Мина секунда, но Сади не се отместваше от прага. Изпробваше търпението ми, и то много сериозно.
Тръшнах вратата на банята в лицето й и се обърнах с туптящо сърце. И когато видях Кити, мигновено забравих за жената отвън.
Тя продължаваше да стои пред ваната с парчето стъкло в ръка и ме гледаше като заклещено в капан животно. В този миг не приличаше на беззащитно коте. Тя беше пораснала тигрица и видът й показваше, че все още жадува да се хвърли отгоре ми. Нима можех да я виня? Колкото по-дълго се взирахме един в друг, толкова повече очите й се пълнеха със сълзи, а това беше по-лошо и от ритник между краката.
Бях загазил здраво, много здраво. И двамата бяхме загазили. Тя не биваше да идва тук. Трябваше да стои далеч, далеч от този ад, но вече бе твърде късно.
Твърде късно и за нея, и за мен, а може би и за всички останали.
Долната й устна затрепери, тя се наведе и пръстите й потънаха в разлетия балсам и шампоан. Поглъщах я с очи, а помежду ни се разстла вечността. Колаж от спомени ме връхлетя — от деня, в който почука на вратата ми и промени живота ми, до първия път, в който ми каза онези три думи, превърнали съществуването ми в това, което беше днес. Но не бяха само спомените. Давах си ясна сметка, че не бива да давам воля на чувствата, които ме вълнуваха, ала всяка клетка в мен я желаеше. Кръвта ми кипеше.
Жадувах я.
Нуждаех се от нея.
Обичах я.
Тя направи крачка назад и се блъсна в ръба на ваната.
— Кити — произнесох името й за първи път от дни насам, позволих си да го помисля, и в мига, в който го сторих, бариерата в мен рухна.
Шеста глава
Кейти
Парчето стъкло се забиваше в дланта ми, а аз се взирах в Деймън. След всичко, което се случи в кабинета, а след това и тук с онази ужасна жена, едва смогвах да си поема дъх. Той направи решителна крачка напред, като ме гледаше с разпалените си до бяло очи, а мен ме полазиха тръпки.
— Недей.
Той присви очи.
В гърдите ми се надигна нетърпима болка и обида и се смеси с ужасните неща, които Сади смяташе да направи с Деймън, неща, срещу насладата, от които той бе показал, че няма да има нищо против.
Кожата ми тръпнеше и смъдеше все едно някой вадеше вътрешностите ми. Искаше ми се да се хвърля напред, да ударя нещо, някого. Сълзите пареха гърлото ми.
— Сигурен ли си, че не искаш да отидеш при новата си приятелка?
Проблесна зелена искра.
— Да, сигурен съм.
— Преди малко не изглеждаше така. Вие двамата…
— Мълчи — изръмжа той.
Примигнах, гневът забуча като тайфун в мен.
— Моля? Кой, по…?
Деймън стоеше в другия край на банята, а в следващия миг застана пред мен. Залитнах встрани и стъпих в лепкавата течност на пода. Изпищях.
— Мразя, когато правиш така…
Той обхвана лицето ми и щом кожата му се опря в моята, мозъкът ми излезе от строя. Парчето стъкло се изплъзна от пръстите ми и тупна безобидно върху меката постелка на пода.
Деймън сведе глава, докато устните ни се доближиха толкова, че и двамата задишахме един и същи въздух. Не беше честно. От мига, в който той изчезна, аз не исках друго, освен отново да го видя, да го докосна, да го обичам, а сега изобщо не знаех кой точно стои пред мен.
Откакто луксианците пристигнаха нищо не разбирах.
Деймън не помръдваше. Оглеждаше лицето ми със смарагдовите си очи, сякаш за да запомни всеки сантиметър от него. Последва топлина и пулсиращата болка в носа ми — там, където ме бе ударила онази зла кучка, отмина.
Деймън ме лекуваше. Отново. След като ме отблъсна, казвайки, че ме е обичал, и се съюзи с най-ужасните чудовища във вселената. Това ми идваше в повече.
— Всичко е наопаки — рекох с пресекващ глас. — Всичко е толкова объркано…
Деймън ме целуна.
В целувката му нямаше нежност или колебание. Притисна устни до моите и ме целуна жадно, отчаяно. Заляха ме усещания, от които краката ми се подкосиха. Стомахът ми се сви, а в гърлото ми забоботи звук, който отекна в мен.