Искрата на надеждата в гърдите ми се разпали по-силно, но гневът и объркването я следваха като досадно малко псе. Деймън наклони глава и плъзна ръка към тила ми. Вплете пръсти в косата ми. Сърцето ми туптеше яростно в гърдите и всичко беше повече, отколкото можех да понеса.
Допрях ръце до гърдите му и го отблъснах.
— Кити — изръмжа той и захапа долната ми устна. Дъхът ми секна.
— Ти…
— Тя още стои пред банята — прошепна той, а сетне отново ме целуна.
Значението на думите му в миг се изгуби, щом плъзна ръка по тялото ми. Притегли ме към себе си, притисна ме силно, а усещането беше хем изненадващо ново, хем приятно познато. Целувката бе страстна и дълга, докато вкусът му проникна навсякъде в мен.
С треперещи ръце се вкопчих в ризата му. Простенах. Трепетът мина по ръцете ми и се разпростря из тялото ми. Цялата се тресях.
— Отиде си. — Деймън вдигна глава, но аз стисках очи. Не можех да спра да треперя. — О, Кити…
Исках да му кажа да не ме нарича така, ако чувствата му не са истински, но в гърлото ми се надигна ридание. Стиснах устни, защото в този миг плачът нямаше да ми помогне, а и между нас вече имаше предостатъчно сълзи.
Деймън ме прегърна и притисна лицето ми до гърдите си. Стискаше ме в прегръдката си толкова силно, че усещах как сърцето му тупти в мен.
— Съжалявам — прошепна той, заровил устни в главата ми. — Много съжалявам, Кити.
— Това… това ти ли си? — Гласът ми изневери. — Това истина ли е?
— По-истински не съм бил никога. — Говореше с едва чут, дрезгав шепот, точно като мен. — Божичко, Кити, аз…
Сякаш гърдите ми се пропукаха от болка; протегнах ръка и вплетох пръсти в тънките кичури на тила му. Страните ми бяха мокри.
— Съжалявам — повтори той и за миг не можа да каже нищо повече. Обърна се с гръб към стената, плъзна се надолу по нея, взе ме в скута си и ме сгуши между коленете си. — Не знам какво ще успея да ти кажа, нито колко време ще ги задържа вън от съзнанието си.
Да ги задържи вън от съзнанието си? Примигнах, за да спра сълзите и отворих очи.
— Аз… не разбирам.
— Знам. — По красивото му лице премина болка и той опря челото си в моето. — Ние сме свързани един с друг — всички. От мига, в който те пристигнаха, непрестанно витаем едни други в мислите си. Не съм сигурен как точно става. Никога преди не е било така. Може би причината е, че сме много, но когато се намирам в истинското си тяло, не мога да се скрия от тях. Вече не е чак толкова зле… Има неща, за които те не знаят и които съумяхме да скрием от тях, но представа нямам докога ще ги опазим в тайна.
— Ние? — попитах с шепот.
— Доусън и аз — кимна той.
Намръщих се, защото брат му се държа лошо с мен.
— Но той ме атакува с Извора. — И едва не ми пукна черепа.
Очите на Деймън станаха яркозелени.
— Да, и за това си го получи. Но той нямаше избор. Друг от нашите бе тръгнал към теб и Доусън стори, каквото можа, за да му попречи да те убие.
— Както и теб. — Мислите ми препускаха, за да наваксат. Значи всичко е било театър. — Ами Ди?
Гъстите му ресници се спуснаха и той поклати глава.
— Какво? — Поех си дъх, смазана от разочарование. Думите й ме бяха жегнали, но за Деймън и Доусън е било още по-тежко. — Тя не се ли преструва?
— Не. Засмукали са я. Става дума за нещо като кошер. — Той отново поклати глава и аз видях как умората изостря чертите му. — Не разбирам защо аз и Доусън… можем да мислим самостоятелно, но не и тя.
Докоснах лицето му и усетих едва наболата брада.
— Струва ми се, че знам отговора.
Той вдигна вежди.
— Доусън има Бет — тихо обясних, гледайки го в очите. — А ти имаш мен. Може би това е причината. Точно както с мутацията. Нещо много просто ще да е.
— У теб няма нищо просто.
Лека усмивка премина по устните ми.
— Бях много уплашена — признах след малко. — Когато тръгна с тях и когато отново те видях в… този вид. Помислих си, че съм те изгубила. — Чувствата преливаха, усещах буца в гърлото си и трябваше да мине време, за да продължа. — Помислих си, че след всичко, което преживяхме заедно, все пак съм те изгубила.
— Не си ме изгубила, Кити. Това никога няма да се случи. — Той ме притисна до себе си и когато заговори, докосна с устни лицето ми. — Но не исках да си тук, нито някъде наблизо. Тук е опасно за теб.