Жестоката болка в гърдите ми отмина, когато проумях думите му, но все още усещах горчивия вкус на мъката и страха. Толкова неща не разбирах, а знаех, че и Деймън не разбираше.
Той взе ръката ми и я сложи върху гърдите си, над сърцето.
— Наистина ли помисли, че съм те забравил?
Сведох глава, но веднага си спомних студенината в погледа му.
— Не знаех какво да мисля. Ти… ти ме гледаше както при първата ни среща.
— Кити. — Той произнесе името ми като молитва, а сетне ме целуна зад ухото. — Наруших всички правила на моята раса, за да те излекувам и да те задържа до себе си. Ожених се за теб и изгорих до основи цял град, за да те предпазя. Извърших убийство заради теб. Нима мислиш, че бих могъл да забравя какво означаваш за мен? Че нещо на този свят, или на който и да е друг, би било по-силно от любовта ми към теб?
Ридание се изтръгна от устните ми и аз зарових лице в рамото му. Обвих с ръце раменете му и се сгуших в него като зажадняло за ласка дете. Притисках го силно, докато дъхът му погали страните ми.
— Задушаваш ме — рече той и ме погали. — Съвсем мъничко.
— Извинявай — отвърнах, но не го пуснах. Той ме целуна по челото и аз въздъхнах с облекчение. Всичко беше толкова объркано. Ала Деймън беше добре, беше на себе си и, дявол го взел, двамата можехме да се изправим срещу всичко. И щяхме да го направим. — Какво ще предприемем?
Той отметна от лицето ми заплетените ми коси и отново ме целуна.
— Ще продължим да се преструваме. Налага се да казвам и да правя определени неща…
— Разбирам. — Но се натъжих. Не исках да преживея отново случката в кабинета, но ако се наложеше, нямах друг избор.
— Знам. — Той ме целуна нежно. — Макар че не бих искал да преживяваш точно това. — Устните му следваха овала на лицето ми, пораждайки трепет у мен. — Ще се измъкнем оттук, но няма да тръгна без Ди.
Кимнах. Не очаквах да я остави, при все че тя се бе превърнала в бясна кучка, готова да ме убие.
— Първо трябва да разбера какво се канят да правят — добави той. — Намислили са нещо голямо.
— Явно. — Усмихнах се едва. — Нахлуха тук и в известен смисъл това ги издаде.
— Точно така, умнице — отвърна и захапа леко ухото ми. Цялата потреперих. Ахнах, а той се изсмя дяволито — впрочем съвсем неуместно в тази ситуация.
— Само ти си способен да се смееш така, когато злото чука на вратата.
Присви устни и плъзна поглед към устата ми, после по-надолу.
— Седиш в скута ми само по джинси и сутиен — хубав сутиен, — след като си сритала задника на друга жена. Това е възбуждащо. Наистина е възбуждащо.
Руменината се разля чак до гърдите ми, защото видях, че той наистина е възбуден.
— Много си смешен.
— А ти си красива.
— Мириша — измърморих. Деймън се разсмя дрезгаво.
— Ще ти помогна да поправим това. Не се шегувам, наистина мога да ти бъда полезен.
— Сериозно ли говориш?
— Хей, би трябвало да ме вълнува само секса. — Той замълча и аз се втренчих в него. — Добре де, не е задължително. Но с теб се чувствам така почти през цялото време. — Той погали голите ми ръце; усещах как кожата ми настръхва.
Отметнах глава назад.
— Та значи освен уравнението, в което ако аз умра, умираш и ти, луксианците си мислят, че искаш да ме притежаваш, защото просто обичаш да…
— Да правя животински секс с теб? — попита той.
Нацупих се.
— Нещо такова. — Изричайки това, леко докосна с устни моите и сплете ръце на кръста ми. — Макар след всичко, което се случи в кабинета, едва ли ще повярват, че ще си съгласна.
— Точно сега няма да се съглася!
Той повдигна вежди.
— На бас, че мога да променя решението ти.
— Деймън. — Сложих ръце на раменете му. — Мисля, че трябва да мислим за други неща. — А те бяха толкова много. — Те знаят ли за Бет и за…?
— Не знаят нито за нея, нито за Люк. И не бива да узнават. — Ръцете му се плъзнаха към гърба ми нагоре към презрамката на сутиена.
— Но знаят какъв е Арчър. — Прехапах устни, щом той пъхна пръсти под презрамката. — Бет е бременна.
Той сведе глава към голото ми рамо.
— Знам.
Зяпнах от изненада.
— Какво? — Той не отговори, твърде зает да се любува на рамото ми. — Мили боже! — Хванах го за косата и повдигнах главата му. — И не си ми казал?