Прегърнах брат си, гледахме се в очите, страх и безпокойство стягаха гърдите ми. Откакто научих, че ще доведат Кити в къщата, нямах покой. Знаех, че и Доусън се чувства така.
Той се отдръпна и потрепери.
— Няма да мога да чакам дълго.
Ясно, скоро щеше да хукне към Бет със или без сестра ни.
— Знам. — Истинска болка прониза гърдите ми при мисълта да зарежем Ди на тези същества, с които не исках да имам нищо общо.
Доусън кимна.
— Гадна работа.
— Ще останеш ли тук за малко, докато намеря някакви дрехи? — попитах.
— Разбира се.
Оставих Доусън пред вратата и влязох в съседната стая, откъдето Ди задигаше дрехи за себе си. В стаята цареше бъркотия. Леглото бе счупено. Шкафовете бяха съборени, а съдържанието им се въргаляше по пода. Влязох в гардеробната. Затърсих нещо, което би станало на Кити, и установих, че изборът не е голям. Жената на кмета явно е била дребничка. Ако се съдеше по размера и кройката на роклите й, надали някога бе изяла двоен чийзбургер.
Извадих една красива синя рокля с цепка до хълбока и си представих Кити в нея.
А сетне и без нея.
Представата ми подейства като удар в стомаха.
Отлично. Сега цяла сутрин щях да се разхождам с издут панталон. Само това ми липсваше.
Накрая намерих чифт бели панталони, които щяха да й станат, и черен пуловер с къси ръкави. Взех и чифт обувки с равни подметки нейния номер. Събрах всичко, върнах се в стаята и случайно хвърлих поглед към нощното шкафче до леглото.
Застинах на място.
Чекмеджетата бяха извадени. В едно от тях имаше какви ли не играчки за възрастни. Брей, кметът и съпругата му са си падали по лудориите в леглото. В най-горното чекмедже имаше други… интересни неща. А сред тях и черна кутия, пълна със запечатани презервативи.
Не че беше необходимо, но…
Грабнах една шепа и ги мушнах в задния джоб.
Най-добре човек да е подготвен.
Усмихнах се на себе си и хукнах към Доусън, който ме чакаше пред вратата.
— Защо си се ухилил така? — попита ме той.
— А, нищо особено.
Доусън ме стрелна с поглед — не ми вярваше.
— Имаш ли нужда от друго? — Поклатих глава и той понечи да тръгне, но спря. — Роланд иска да присъстваш на конференцията днес.
Кимнах с ръка върху дръжката на вратата.
— И Кити също.
Доусън се намръщи.
— Трябва да сме подготвени за всичко — рекох аз. Той си пое дълбоко дъх, кимна и аз го проследих с поглед, докато се отдалечаваше по коридора. Вмъкнах се тихо в стаята и се изненадах, като видях, че Кити седи в леглото. Косата й беше изсъхнала и падаше на вълни по раменете й.
— Всичко наред ли е? — Тя потърка очите си.
— Да. Намерих ти дрехи. — Стоях и я гледах втренчено. Тя отпусна ръце, отметна завивките и се изправи. Сърцето ми затуптя.
Понякога, без да искам, се унасях в мисли; знаех, че тя ми принадлежи и аз й принадлежа. Сега се случи същото.
Подадох й дрехите.
— За теб са — добавих като кръгъл идиот.
Тя пое дрехите и на лицето й се появи уморена усмивка.
— Благодаря ти.
Проследих я с поглед как мина край мен и се мушна в банята. Водата зашуртя, а аз продължавах да стоя насред стаята. Беше много рано и тя можеше да поспи повече, но нали бях егоистично магаре, радвах се от все сърце, че е будна.
Жалко, че не можех да я видя, докато се преоблича. Щеше да ми подейства като стимулант, от какъвто се нуждаех. Вратата на банята се отвори и тя излезе. Все още стоях в средата на стаята.
Бях късметлия. Панталоните не й ставаха. Бяха с около номер по-малки и прилепваха като ръкавица по тялото й, а това ме направи истински щастлив.
Кити улови погледа ми и се ококори.
— Добре че панталоните са ластични.
— В главата ми се въртят мисли, за които моментът не е подходящ.
Тя скръсти ръце пред гърдите си и така привлече вниманието ми към друга част от тялото й, която също често обсебваше мислите ми.
— Никак не съм изненадана.
— Просто си помислих, че е добре да го знаеш.
Тя мина край мен и се наведе, за да остави обувките на пода. Пред очите ми се разкри страхотна гледка и аз блокирах. Може би бях прекалено уморен и не давах пукната пара за важните неща. Може би причина бе роклята, която видях в гардероба, или пък онези нещица в чекмеджето. А може би всичко опираше до това, че съм мъж и сексът никога не излизаше от ума ми, без значение в какво положение се намирах. Каквато и да беше причината, аз спрях да мисля, както често се случваше в нейно присъствие, а това наистина беше проблем.