Протегнах ръка, прихванах я леко и я изправих. От устните й се изтръгна възклицание. Придърпах я до гърдите си, зарових ръка в косата й и притиснах устните си в нейните.
Целунах я чувствено, поемайки вкуса й, езика й, всеки нежен, мил звук, който издаваше. Някъде дълбоко в съзнанието си знаех, че не бива да губим време, че трябва да измислим план как да се измъкнем оттук, но… всичко да върви по дяволите.
Исках я, както винаги.
Прегърнах я, прокарах пътека от малки целувки по шията й и пъхнах ръце под пуловера й. Кожата й бе топла, мека като коприна. Отдръпнах се, измъкнах пуловера през главата й и го пуснах на пода.
Оставих нова следа по шията й, целунах всяка жълта маргаритка, сетне я обърнах с гръб и въздухът в дробовете ми застина.
Белезите.
Изръмжах нечовешки.
— Деймън? — тя хвърли поглед през рамо.
— Аз… — преглътнах. — Всичко е наред.
Но нищо не беше наред.
Ядосах се, като видях белезите, макар че бяха доста избледнели. Но винаги щяха да ми напомнят за болката, която бе понесла, и за собствената ми безпомощност. Ужасно.
Докоснах нежно раменете й, наведох се и обсипах с целувки всеки един от белезите. Искаше ми се да ги залича, да изтрия от спомените й проклетата случка. Затворих очи и си дадох обещание, за чието спазване бях готов да извърша страшни неща.
Нямаше да има повече белези по тялото й.
Нито един.
С треперещи пръсти откопчах закопчалките и свалих презрамките на сутиена й. Тя пое шумно дъх. Изправих се и се притиснах до нея.
Откопчах малкото перлено копче на панталоните й, засмуках врата й. Обичах тази плът, а звукът, който тя издаде, възпламени кръвта ми.
— Не мога да се спра, когато съм край теб — прошепнах в ухото й. — Но мисля, че вече го знаеш.
Тя облегна глава на гърдите ми и аз плъзнах ръцете си нагоре. Тя прехапа устни. Усетих как всяка част на тялото ми пулсира, но колкото и да се стараех да не бързам, да се любувам на всяка част от нея, страстта ме бе яхнала и здраво ме пришпори напред.
Обърнах я към мен, вдигнах я и я сложих да седне на леглото. Целунахме се пламенно и краката ми се подкосиха. Отдръпнах се и видях в очите й бяло сияние, разбрах, че както сърцата ни туптяха в ритъм, така и очите й отразяваха моите. Свалих проклетите тесни панталони и едва не загубих контрол. Погледнах Кити и вдигнах въпросително вежди.
— Какво? — Тя пламна в най-красивия оттенък на розовото. — Не ми донесе бельо. Пък и ако трябва да съм честна, чуждо нямаше да сложа.
Плъзнах ръце по краката й.
— Не е проблем за мен. Никакъв. Няма и да имам. Разбираш ли какво се опитвам да ти кажа?
Устните й се разтвориха, усмихна се.
— Мисля, че разбирам.
— Сигурна ли си? — Целунах я по местенцето зад коляното и прихнах, щом кракът й подскочи. — Защото май ще въведа такова правило.
— Няма да е необходимо.
Засмях се, отдръпнах се от леглото и свалих дрехите си по-бързо от всякога. Тя сведе поглед и ахна, а очите й грейнаха. Бях горд до полуда!
— Харесва ли ти?
Тя повдигна клепки.
— Ти как мислиш?
— Мисля, че ти харесва много.
Дълбока въздишка надигна гърдите й.
— Нямаме никакво предпазно средство, а аз едва не припаднах, като научих, че Бет е бременна. Май ще имаме нужда.
— Аз намерих. — Грабнах джинсите си и извадих един запечатан презерватив. И колкото и да е странно, щом я погледнах — да чака мен в леглото, едва успях да си спомня как се слага.
Щеше да бъде неловко.
— Боже! — възкликна тя и отпусна глава назад. Престорено раздразнение, но затова пък изглеждаше като богиня. — Май умееш да ги намираш тези неща. Говоря сериозно. Щом се появиш, валят от небето.
Намигнах й и разкъсах със зъби опаковката.
— Притежавам най-важните умения. Кити.
Тя се усмихна; премреженият й, омаен поглед ме доведе до ръба. Легнах върху нея, усетих прелестите й, на които щях специално да се посветя. Понечих да кажа нещо неприлично, мръснишко, но така и не успях.