— Ти призова Извора с лекота, но ето че сега седиш срещу мен беззащитна — продължи той. Облегна се назад и изпъна крака, прасецът му се опря в моя.
Застинах.
Усмивка се разля по лицето му.
— Просто ти обръщам внимание на това.
Лимузината уцели дупка, люшна се и ме запрати в мълчаливия луксианец. Чувствах се като мишка, дебната от котка. Голяма, гладна котка. Сърцето се блъскаше в гърдите ми. Май избързах с речта по случай връчването на „Оскар“.
— Разбрах.
— Искам да науча повече за основата, дето те придружаваше в магазина — нареди Роланд. — Кой е той?
Не отговорих.
Той поклати глава и хвърли поглед на луксианеца до мен. Преди да успея да си поема дъх, той ме хвана за гърлото, пръстите му се впиха в кожата ми и въздухът ми секна. Обзе ме паника, очите ми щяха да изскочат от орбитите.
Роланд се приведе напред и хвана коленете ми.
— Искам разговорът ни да мине лесно, без усложнения. Трябва само да отговаряш на въпросите ми.
Забих нокти в ръката на луксианеца, но той започна да се трансформира и силната топлина изгори кожата ми, а светлината ме заслепи.
— Ако искаш Деймън да живее, по-добре се погрижи за собствения си живот — рече той безгрижно, сякаш обсъждахме какво ще ядем на вечеря. — Ясен ли съм?
Кимнах, доколкото можах.
Луксианецът ме пусна, а светлината му постепенно угасна. Облегна се назад и оправи ръкавите си. Роланд стоеше все така приведен напред, стиснал коленете ми. Заля ме вълна на отвращение.
— Кой е той?
Ненавиждах се за онова, което се канех да сторя, но трябваше да мисля и за Деймън. И макар че го предпазвах от смърт, спасявайки собствената си кожа, аз си давах ясна сметка, че хвърлях Арчър и бог знае още кого в лапите на врага.
— Казва се Арчър. Не знам фамилното му име, нито дали изобщо има такова. — Настръхнах.
— А как се свърза с него? — попита Роланд и се отпусна назад. Сади се настани до мен и когато понечи да ме докосне, изтръпнах от ужас.
— Не ни лъжи, Кейти. — Тя се наведе и се доближи на милиметри от мен. — Ние знаем повече, отколкото мислиш.
— Защото ти си била тук през цялото време, нали?
Тя се засмя тихо.
— Ех, че си проницателна. — Едва не проби панталона ми с острите си нокти. — Хайде, не се притеснявай.
Въздъхнах.
— Срещнах го в Дедал.
— Какво е това? — попита Роланд.
Колкото и да ми се щеше да се отдръпна от Сади, останах неподвижно на мястото си.
— Това са хора от правителството, които работят по асимилирането на луксианците. Наблюдават ги, следят ги…
— Контролират ги?
— Донякъде. — Поех рязко въздух, а Сади изпъна ръка зад мен и почти се допря до мен. — Правеха експерименти. — Докато разказвах за Дедал, едва потиснах порива си да забия нокти в лицето й.
Роланд ме слушаше, а лимузината вървеше.
— Благодаря за съдействието, Кейти. Ако ни беше излъгала, щях да се разочаровам. Много.
— И бездруго щяхме да узнаем — заяви Сади. — Нали разбираш, ние знаем за техните оръжия и за оникса. Те все още могат да ни навредят, но поне ще се подготвим навреме.
Погледнах Сади, после Роланд. Той разпъна ръце на облегалката и се разположи удобно.
— Имахме помощници тук. Сигурен съм, че вече си наясно с това.
Лошо предчувствие стегна гърдите ми.
— Някой като нея?
Настръхнах от гърления й смях.
Да, някой като мен. Като твоя Арчър. Да видим за кого още не си ни казала.
Издишах.
Роланд цъкна тихо с език.
— Да не би да криеш нещо от нас, Кейти?
— Крие. — Сади прокара пръст по ръката ми. От милувката й направо се смразих. — Името му е Люк, струва ми се.
О, боже.
— Но това не е всичко. — Сади погледна Роланд.
— Разбира се, че не е — ухили се той.
Сади плъзна ръка по лицето ми.
— Да не забравяме Бет… и бебето.
— Олеле — измърмори Роланд.
Направо се втрещих, мозъкът ми отказваше да работи. Той затупка с пръсти по облегалката.
— Нима смяташ, че идваме тук без покана? В края на краищата хората със своя интелект и напредничавост, едва ли сами ще провокират собствената си гибел?
— Помисли си само — да кръстиш серума на Прометей. — Дъхът на Сади облъхна лицето ми. — А това е сбъдване на най-съкровените мечти. Защото според древногръцката митология, Прометей не се покорил на боговете и дал на смъртните огъня. Но бил наказан за своята находчивост.