Точно като Дедал, чух шепота на Сади.
Обзе ме ужас, бавно извърнах глава към нея. Очите й и искрящият им син цвят не бяха истински. Контактни лещи. Арчър също криеше очите си от нас, придавайки им човешки вид. Сади бе сложила лещи, за да прилича на луксианка.
А не беше луксианка.
Тя беше основа.
През цялото време е улавяла мислите ми, знаела е какво се върти в главата на Доусън и Деймън, когато са преминавали в човешки образ. — Да — прошепна тя, почти докосвайки с устни лицето ми, от което ме полазиха тръпки. — Загубихте.
Изведнъж лимузината ми стана тясна.
— Защо? — възкликнах аз, тъй като друго не ми дойде на ум.
— А защо да ти казваме? — Роланд вдигна ръце лениво. — Защо да ти задаваме въпроси? Отначало не разбирахме. Двамата братя са умни. Не мислеха за нищо дори в човешкия си облик.
— Много са красиви, за да са умни — разсмя се Сади, а аз направо онемях, — но не вярвах, че главите им са чак толкова празни.
— От време на време Сади успяваше да долови мислите им, което ни накара да смятаме, че не са съвсем честни към нас — продължи Роланд. — Едно не можехме да разберем — защо братята са така устойчиви на каузата ни, а сестра им се поддаде толкова бързо. И тогава се появи ти.
Сади ме чукна с нокът по носа.
— Извадихме голям късмет.
— Ти си отговорът. Заради мутацията ти между теб и Деймън се е създала несломима връзка.
— Освен това знаехме, че Доусън крие нещо от нас — додаде Сади. — Или някого. Разбира се, това е Бет.
— Вече знаем, че има и други луксианци като Деймън и Доусън, свързани с човешки същества по начин, който може да се окаже вреден за нашата кауза. Вие четиримата не сте единствените. Трябва да има и други и сме посветили деня си на тях.
По дяволите. По дяволите. По дяволите.
Сади се изкиска.
— Трябва да успокоим горките хора, да ги накараме да повярват, че техните лидери ги бранят, но аз и ти ще знаем, че това са измислици. — Той се усмихна чаровно. — Освен това трябва да изпратим послание на всички луксианци, които не подкрепят нашата кауза.
Усещах пулса в гърлото си като колибри, което кълве плътта ми, за да се освободи.
— И посланието сме ние?
— Умно момиче — отвърна той. Лимузината зави рязко надясно.
— Тя иска да знае как — възкликна Сади и ме потупа по бузата. — Да й кажем ли?
Той сви рамене.
— Много луксианци ще гледат пресконференцията по телевизията и ще разберат кои сме — обясни тя. — Ще хвърлим братята във вражеските лапи, за които се тревожеше преди малко. Ще ги изобличим, че са луксианци.
Божичко.
— Така ще се погрижим за две неща. — Роланд отново се приведе напред. — Когато човеците видят, че луксианците изглеждат досущ като тях и че има хора, които работят рамо до рамо с луксианци, ще се паникьосат. И така по-лесно ще ги контролираме.
— Точно така — измърмори Сади и прокара пръст по долната ми устна.
— Ще изпратим ясно послание до луксианците, че няма да търпим никой, който дръзне да се изправи срещу нас. — Усмивката на Роланд се стопи, а зениците му се превърнаха в топчета светлина. — Както казах, с един куршум — два заека.
Мили боже. Паниката, която се канеха да всеят, ще достигне астрономически размери. Дори ако в началото малцина гледат записа, скоро ще го видят всички по света. Ако съществуваха и други луксианци като Деймън и Доусън, те щяха да разберат посланието.
Все трябваше да има нещо, което да направя.
— Нищо не можеш да направиш — рече Сади, която бе прочела мислите ми.
Но имаше.
Тя отметна глава и се разсмя, а аз си представих как всички в лимузината са навирили задници като глупаци. Мълчаливият. Роланд. Сади.
Сади се отдръпна и свъси вежди.
— Какво…?
Обърнах се и без да се замислям се оставих на инстинкта ми да ме ръководи. Рискът беше голям, но не можех да им позволя да стигнат там, накъдето бяха тръгнали.
Сади изкрещя, а аз повиках Извора някъде от дълбините в мен. Мълчаливият луксианец ме стисна за гърлото, но в този миг енергията потече по ръката ми, завъртя се бързо и аз изстрелях мълнията.