— Деймън! — Понечих да хукна след него, но бях уловена отзад.
— Да те убият ли искаш! — Доусън ме издърпа до яките си гърди и след като се опитах да се измъкна, ме вдигна от земята.
Хванах го за ръцете и взех да ритам.
— Пусни ме!
Доусън продължи да ме тегли встрани от пътя, а в това време Деймън прескочи един седан и се спусна към сестра си. Доусън се обърна. Близо до лимузината светлинните изстрели бяха ослепителни.
— Мили боже — измърмори Доусън в ухото ми. — Погледни ги.
За миг стояхме и гледахме като вцепенени. Той разхлаби хватката си. И двамата изпитвахме искрено и може би мрачно и нездраво възхищение.
Луксианците нападаха, а войниците, наредени в една почти непробиваема линия, ги помитаха с импулсните си оръжия.
Луксианците знаеха за оръжието, но явно не разбираха най-главното — че един изстрел е достатъчен. Нека вървят срещу войниците, мислех си аз, колкото си искат. Дерзайте.
Междувременно двама войници се втурнаха между колите по средата на пътя, погвайки единствения луксианец с капчица здрав разум в главата, който се опитваше да избяга.
Деймън бе настигнал Ди и я държеше за раменете, но единият от войниците вървеше право към него. Роланд се намираше отстрани до пътя, съвсем близо до тях. Куп лоши неща предстоеше да се изсипят на главите им.
Не можех да мисля за друго, освен как да се добера до Деймън.
Настъпих с все сила Доусън по крака, той се сепна и ме пусна. Хукнах по пътя, а ругатните му ме следваха на всяка крачка. Шмугнах се между един хамър и една полицейска патрулка и усетих как силна болка ме пронизва в крака.
Един от войниците клекна на коляно и се прицели.
Нагоре по пътя, точно пред войника, Ди се измъкна от брат си и изкрещя с разкривено лице:
— Не!
— Моля те. — Той отново я сграбчи.
— Не. Ти не разбираш. — Тя го блъсна и той залитна по-скоро от изненада, отколкото от силата. — За първи път в живота си не изпитвам болка. Не се тревожа. Имам нужда от това.
От дулото запулсира синя светлина, но аз вече не можех да използвам Извора. Бях изцедена, капнала от умора. Пристъпих напред, събирайки цялата си физическа сила, горяща от желание да вляза в ръкопашен бой.
Бях на около три крачки от приклекналия войник, когато друг неочаквано се изпречи на пътя ми. Спрях рязко, изгубих равновесие и паднах по гръб.
Дулото на импулсното оръжие се залепи за лицето ми.
— Не мърдай — дойде приглушен глас иззад шлема.
Синя светлина припламна от другото оръжие и аз извиках ужасена. Деймън се обърна и прикри сестра си, при все че тя отново го отблъсна и се измъкна. Изстрелът мина през колите, намали разстоянието между оръжието и мястото, където стояха Деймън и Ди, и улучи целта си право в гърдите.
Зад тях Роланд падна по гръб, като ту приемаше човешкия си облик, ту истинския си. Удари главата си в пътя и изкрещя. Светлината, която го обграждаше, примигна още веднъж, а сетне угасна.
Войникът не се бе целил в Деймън, който гледаше с ококорени очи и дишаше учестено.
Ди се поколеба, после се обърна, преобрази се в светлина и изчезна сред гъстите борове. Синята светлина я последва, рикоширайки в стволовете на дърветата. Деймън понечи да се втурне подире й, но ме зърна и спря. С крайчеца на окото си видях как водят Доусън към мен.
— Казах ти да не мърдаш — процеди той през зъби, без да сваля очи от войника, насочил оръжието си към мен.
— Виждам, че тази стратегия е дала резултат — изстрелях аз.
Друг войник бе задържал Деймън и го водеше към нас. Когато се приближи, той се наведе.
— Не мърдай — изрева войникът.
Гневът се изливаше от Деймън на вълни, но той не се подчини, а хвърли поглед на войника, който с викове се опитваше да го спре. Пръстът върху спусъка се сви в мига, в който Деймън пъхна ръце под мишците ми, изправи ме и ме подслони в прегръдките си, и застана така, че почти изцяло ме прикри.
Един мускул затуптя по лицето на Доусън.
— Е, вече загазихме.
Остри крила запориха въздуха като картечни откоси и след секунди още един „Блек Хоук“ се показа над боровете, спусна се полека по средата на пътя само на два метра от нас и вдигна вихрушка, от която косата ми се развя изпод ръката на Деймън. Притиснах се още по-здраво към него.