— А ти си създала, така ли? Това, че си принудила двама души да създадат деца, а сетне си им ги отнела, не означава, че си създала нещо. — Кити сви устни от гняв. — Ти не си тяхна майка. За тях не си нищо друго, освен чудовище.
Болка изкриви лицето на Нанси.
— Майка или чудовище, те означават много за нея, а аз разбрах къде ги крият — обясни Люк, изяждайки последната бисквитка. — Кажи им какво поискаха от теб големите клечки. Нанси Манси.
Тя вкопчи пръсти в ръба на масата.
— След пристигането на луксианците получих заповед да спра проекта „Дедал“.
— Да го спреш? — прошепна Кити, а аз мигновено си дадох сметка какво иска да каже Нанси. Мисля, че Кити също разбра, но явно не можеше да повярва на ушите си.
— Беше ми наредено да изтрия програмата, да залича всичко — обясни жената.
— О, боже! — възкликна Кити.
Затворих очи. Да спре програмата. Да заличи всичко. С други думи, някой над нея в хранителната верига й бе наредил да премахне всички доказателства за съществуването на проекта.
— Поискали са от теб да ги убиеш?
Тя въздъхна и кимна.
— Правдоподобно опровержение, така казаха. Обществото не биваше да научава, че ние знаем за съществуването на извънземни форми на живот и от десетилетия работим с тях.
— Мили боже. — Потрих чело с ръка. — И не само децата, така ли? Всеки луксианец, който е бил при вас по своя воля? Онези, които са ви помагали да провеждате експериментите си? И дори онези, които все още не са били подготвени за вашия начин на живот?
— Да — отвърна тя.
— Естествено, никак не й беше трудно да ги заличи. В края на краищата те не са незаменими, поне според нея. Но онези основи — Люк поклати бавно глава — не е могла да убие.
Вдигнах вежди. Нима жената криеше сърце някъде в гърдите си?
Люк се засмя — беше доловил мислите ми.
— Не, Деймън, тя няма сърце. Не и по начина, по който едно нормално същество би се привързало към малки мутирали, но все пак очарователни деца. Тя просто не искаше работата й да отиде на вятъра, затова ги премести от Зона 51, като си мислеше, че ги е скрила.
— Но само е мислила? — Кити прибра косата зад ухото си. Люк кимна.
— Както казах, аз съм човек с много връзки. Знам къде са основите и знам колко силно Нанси желае да се върне при тях, когато всичко свърши — ако дотогава някой от нас е все още жив де — и да култивира малките мутанти в големи.
— Както направих с теб? — попита Нанси.
Люк й показа среден пръст.
— Нанси знае, че и косъм да падне от главите ни, даже само да ни погледне накриво…
Безразличието, което Люк демонстрираше, се смъкна от лицето му като маска. Той се приведе напред, очите му светнаха като пурпурни диаманти. Нанси се обърна към него.
В този миг видях този Люк, който караше дори възрастни мъже да се подмокрят, този Люк, пред когото не исках да изпадам в немилост, а този Люк бе доста страховит, когато изопнеше лицето си.
— Тя знае, че само секунда е нужна на моите хора, за да убият основите до крак — рече той с нисък глас. — А ако не получат вест от мен, ако не стигна навреме до телефона, всички ще умрат. И тогава Нанси ще остане с празни ръце.
Мили боже.
Кити се взираше в хлапето, като че го виждаше за първи път.
Не се съмнявах, че Люк е способен да извърши такова нещо. Колкото мръсно и нередно да беше, той би го извършил, но пък от друга страна не вярвах, че ще допусне онези деца да попаднат отново в лапите на Нанси.
Питах се дали тя самата вярва в това. Но пък какъв избор имаше?
— Защо не я уби? — попитах го.
— Ами в известен смисъл се нуждаем от нея — обясни Арчър. — Или поне от правителството. От безопасно място поне докато… е, този хаос няма да продължи вечно. А освен това трябваше да измъкнем и вас оттам.
— Страхотни сме — подхвърли Люк и възвърна вида си на основа мафиот.
Арчър го изгледа невъзмутимо.
— Трудно ще е да се изправим срещу толкова много луксианци. Точно сега тя е необходимото зло.
— А като казваме зло, имаме предвид наистина зло — ухили се Люк.
Облегнах се назад и прокарах ръка през косата си. По всичко изглеждаше, че Люк държи Нанси на каишка. През ума ми препускаха хиляди мисли.
— А сега какво? — попита Кити и привлече погледа ми. — Трябва да измъкнем Ди от луксианците.