Като чух това, ми се дощя да татуирам името й на челото си.
— И да намерим начин да спрем нашествието…
Този път ми се прииска да я заключа някъде.
— Първо си починете и хапнете нещо — намеси се Арчър и ме погледна. — И двамата. Това е най-важното.
— Има някои новини, които Нанси с удоволствие ще ви разкаже, но това ще стане друг път. — Люк се протегна и потупа Нанси по ръката, като че беше малко дете. — Но за едно нещо трябва още сега да ви разкаже.
Нанси издаде долната си челюст напред.
Аз се усмихнах самодоволно.
— Едва ли ще е нещо, което ме интересува.
— Всъщност — провлече Люк думата — струва ми се, че на вас с Кейти ще ви бъде интересно да го чуете.
— Какво има сега? — сопна се Кити.
— Кажи им — подкани той Нанси и тъй като тя замълча, изрече с твърд глас: — Кажи им истината.
О, мътните го взели. Стомахът ми сякаш се взриви.
— Истината за кое?
Нанси сви устни.
Арчър стана и скръсти ръце, сякаш се канеше да играе ролята на бияч, а на мен никак не ми хареса накъде вървят нещата.
— Какво има, за бога? Изплюй камъчето. — Търпението ми се изчерпваше.
Нанси си пое дълбоко дъх и изправи рамене.
— Както знаете, в Дедал изпробвахме много серуми, преди да постигнем минимален успех, а в някои случаи… — Тя замълча и погледна Люк многозначително, а той й се усмихна ведро. — Успехът в крайна сметка се оказваше провал. Изобретихме серума „Дедал“, който дадохме на Бет и Блейк.
Кити си пое дъх, щом чу името на копелето. Надявах се да гние в някое специално кътче на ада. Дори споменаването му в нейно присъствие ме вбесяваше. Кити го бе убила при самозащита, но аз знаех, че въпреки това се измъчва.
— След това дойде ред на серума „Прометей“ — продължи Нанси и очите й грейнаха като на дете, хванало Великденския заек, докато крие яйцата. — Това е серумът, който давахме на хората, които вие превръщахте в мутанти.
— Искаш да кажеш на хората, които вие принуждавахте да се подложат на мутация? — предизвиках я аз.
— На доброволците. Давахме и на хибридите, от които създадохме последните основи — обясни тя за моя изненада.
— Чакай — намеси се Кити. — Докато ние бяхме там, вие просто сте изпробвали серума?
Люк поклати глава.
— Нанси иска да каже, че са тествали серума върху хора, които по случайност са мутирали през годините. Не само върху онези, които Деймън е мутирал, а върху хора като теб и Бет и всеки друг, който е бил излекуван от луксианец.
Бях напълно объркан.
— Значи сте тествали серума за първи път върху принудително мутирали хора?
— Както казах, бяха доброволци — поправи го Нанси.
А аз бях готов доброволно да забия юмрук в нечия глава.
— Добре. Тази информация е чудесна, но не разбирам още нещо.
За първи път от началото на приятната ни среща самодоволна усмивка се изписа на устните на Нанси.
— Серумът „Прометей“ е различен от серума „Дедал“. Той гарантира, че мутиралият човек — хибридът, вече не е свързан с луксианеца.
Наклоних глава.
— Така ли?
— Когато ти излекува Кити, а доктор Майкълс ни уведоми, че тя се е разболяла, не използвахме серума „Дедал“.
Кити застина.
— Какво? Но той каза…
— Да не би да мислиш, че той е знаел какво сме му дали? — Тя впи мрачен поглед в Кити. — Повярвал е в онова, което му казахме. А му дадохме серума „Прометей“. — Вниманието й отново се върна към мен. — Същият серум дадохме и на онези, които ти мутира, Деймън.
— Не. — Приведох се напред. — В това няма логика. Когато Кити беше простреляна…
— Ти се разболя. Помисли си, че умираш? О, спести ни тази драма. — Тя присви очи. — Причината е в това, че си свързан емоционално с нея. Ти я обичаш. — Изрече думата „обичаш“, като че беше болест, предавана по полов път. — Да, и за това бяхме помислили — за копнежа, необходимостта и тъй нататък.
— Ами браво на вас, само че аз умирах.
Тя поклати глава.
— Ти беше болен, отпаднал, но ако тя беше умряла, ти щеше да оцелееш. Щеше да се оправиш. Животът за теб щеше да продължи. Но не стана така, защото явно някой успя да я излекува.
Кити ахна.
Изправих се. Подът под краката ми се олюля. Допрях колената си едно в друго. Бях разтърсен из основи, не можех да повярвам на ушите си.