Нанси си пое дълбоко дъх.
— Не сте свързани както си мислите. Ако единият умре, другият ще почувства болката, ще усети всичко чак до последния дъх, до последния удар на сърцето, но след това ще вдъхне въздух и сърцето му ще продължи да тупти.
Единайсета глава
Кейти
След като пуснаха тази бомба, нямаше какво повече да кажем. Бяхме стигнали предела на лъжите и безсмислените разговори.
Мозъкът ми бе претоварен, мислите ми се въртяха в кръг около това, което Нанси каза, питах се какво ли прави Ди в този час, къде са майка ми и приятелите ми, дали Люк наистина е стъпил на врата на Нанси и какво ще ни донесе бъдещето.
Бях на края на силите си.
Деймън също.
Арчър ни поведе към стаята, но по пътя спря. Почука лекичко веднъж на вратата и отвори внимателно, без да дочака отговор. За щастие, никой от нас не беше белязан дълбоко за цял живот.
Бет беше приседнала в долния край на леглото, а Доусън стоеше до нея. Явно ги прекъснахме, но усмивката, която цъфна на лицето й, когато влязохме, направо ме втрещи.
Деймън се обърна учуден, а аз не можех да откъсна очи от Бет. Тя… тя изглеждаше нормално. Седеше на леглото, скръстила крака, с ръце, положени в скута. Умората все още личеше по хубавичкото й лице. Сенките под очите й ярко изпъкваха върху бледата кожа, но погледът й бе бистър и съсредоточен.
— Толкова се радвам да ви видя всички — рече тя и сложи ръка на корема си. — Много се тревожех за вас.
— Всички сме живи и здрави — обади се Деймън и хвърли поглед към брат си. Стояхме пред него и Бет, която изглеждаше напълно невредима, но при все това Деймън излъчваше напрежение. — А с теб всичко наред ли е?
Брат му кимна и се настани до нея.
— Бет вече е ходила при лекаря в базата. — Той сложи ръка на коляното й. — Те имат опит с такива случаи. Малко е зловещо, но все пак ни е от полза.
Деймън стрелна Арчър с очи, сетне спря поглед върху Бет.
— Докторът добре ли се отнесе с теб?
— Доктор Рамзи беше много мила и ме успокои, че… бременността върви добре. Каза ми да си почивам и да взимам витамини. — Бет млъкна и посочи един шкаф. Отгоре имаше три големи шишенца, които приличаха на онези, които с Арчър се опитахме да купим в супермаркета. Тя проследи погледа ми. — Благодаря ви, че сте отишли до града в онзи ден. Рискували сте много. За пореден път.
Примигнах и отначало не разбрах, че говори на мен. Свих рамене.
— Нищо работа. Да бяхме ги взели поне.
— Не си права — поправи ме Доусън. — С Арчър можеше да ви… — Брат му застина и той замълча. — Е, сама знаеш какво можеше да стане.
— Но нищо не стана, нали? — Арчър се облегна на вратата и скръсти ръце. — В крайна сметка всичко се нареди.
— Да, събрахме се тук. — Бет свъси вежди и сведе глава. — Е, почти всички. Без Ди. Аз… съжалявам. — Тя вдигна очи към Деймън, който бе вперил поглед в стената.
— Ние ще я върнем — казах аз. Но първо трябваше да измислим как.
— Е… — Арчър се покашля. — Знаете ли дали ще е момче или момиче?
Въпросът му дойде точно навреме и бях готова да си заложа главата, че лицето на Доусън пламна.
— Още не знаем — каза той и се обърна към Бет. — Лекарката е споменала нещо за ултразвук.
— Тази седмица — отвърна тя и подпря брадичка на рамото му. — Искат да ми направят ултразвук. Още е рано да се каже.
Усмивка блесна на лицето на Арчър.
— Ако е момче, трябва да го кръстите Арчър.
Засмях се.
Деймън се обърна към него.
— Трябва да го кръстят Деймън.
— Деймън 2.0? Не знам дали светът ще е готов за това. — Доусън се засмя под мустак и поклати глава. — Още не сме мислили за име.
— Не сме — съгласи се Бет, — но май трябва.
Очите им се срещнаха и те забравиха, че в стаята има и други хора. Бяха само двамата. Разбирах връзката им. Нашата с Деймън беше същата, но се питах дали отстрани и ние изглеждаме толкова влюбени.
— Да — тихо се обади Арчър.
Е, това беше малко неловко.
— Да — повтори той.
Стрелнах го с поглед през рамо, а Деймън изръмжа.
— Излез от главата й.
— Съжалявам — ухили се Арчър. — Не можах да се сдържа.
Ококорих очи, но не се намесих в препирнята им, а после стана време да оставим Бет и Доусън насаме. Стаята, която ни бяха дали, ми напомняше на онези в Зона 51. Едва се владеех, по гърба ми плъзнаха мравки.