Подпрях се на рамото му, за да извадя крак от крачола. Бузите ми пламнаха и руменината се спусна по цялото ми тяло. Въпреки всичко, което бяхме преживели, аз все още се стеснявах от него. Може би защото тялото му бе съвършено, а моето човешко тяло си имаше недостатъци.
Последната дреха падна на пода и аз останах чисто гола, а той стоеше облечен. Скръстих ръце на гърдите си; Деймън се пресегна през мен и пусна водата.
Топлата струя потече незабавно. Изправи се, устните му докоснаха лекичко извивката на бузата ми, пораждайки трепет по гърба ми.
Никога не бях виждала човек да се съблича толкова бързо. Преди да се опомня, стоях пред яките му гърди. Плъзнах поглед към плочките на корема, а после по-надолу…
Хвана брадичката ми и чифт смайващо зелени очи се взряха в мен.
— Гледай тук, иначе ще се почувствам като модел от корица на списание.
Страните ми пламнаха, но се засмях.
— Гледай си работата.
Деймън дръпна завесата и ми смигна:
— След теб.
Никога не се бях къпала с момче. Очевидно. Но дори и да бях, едва ли щеше да прилича на къпането с Деймън Блек.
С треперещи ръце пристъпих под горещата струя вода. След миг той също влезе във ваната и като че стана много тясно.
Ръцете му бяха нежни, когато ме завъртя така, че струята да пада по гърба ми. Поех си дъх и повдигнах глава. Очаквах да ме целуне или да направи нещо, от което коленете ми да омекнат, но той ме изненада.
Впи очи в моите и внимателно прехвърли през раменете ми мокрите кичури коса. После прокара ръце по раменете ми и ги спусна по гърба ми.
Притисна ме към себе си, телата ни се сляха в едно. Стиснах очи, усетила мощта на нов вид потребност. Надигащите се у мен чувства отиваха отвъд физическото, отвъд плътта и докато той ме прегръщаше, разбрах, че изпитва същото.
Дълго останахме прегърнати, а водата се лееше отгоре ни. В тези мигове изпитахме нещо дълбоко, което не можех да опиша с думи.
Краката ми се подкосиха, когато Деймън допря лице до главата ми и ме притисна още по-близо до себе си.
Божичко, обичах го. Бях влюбена в него точно толкова, колкото и първия път, когато осъзнах смисъла на изгарящото усещане, на този токов удар при всяко докосване.
Спомних си времето, когато не искахме да признаем чувствата си, когато пропилявахме миговете във взаимни препирни. Сега обаче, когато бъдещето изглеждаше ужасяващо кратко, не си струваше да мисля за това, защото той беше до мен. Нямаше значение колко часове, дни, месеци или години се простираха пред нас, ние винаги щяхме да сме заедно.
Това беше истинска любов, по-силна от извънземните психопати, от правителството и безумния ход на събитията.
Дълго стояхме, обгърнали телата си, без да използваме душа по предназначение. Къпането с Деймън беше… ами, беше като да се къпеш с Деймън. Накрая излязохме от ваната, подсушихме се, преоблякохме се в дрехите, които ни донесоха — огромни ризи и пуловери. Деймън облече бяла риза и тя се изпъна по раменете му, очерта всяка падинка по корема му. Тръпнех при всяко негово движение, при все че под душа нямаше лудории.
Намерих гребен, седнах на леглото и се заех да разреша заплетените кичури в косата ми. Деймън включи телевизора и избра някакъв новинарски канал. Хвърли дистанционното на леглото и се настани до мен.
Издърпа гребена от ръцете ми.
— Дай на мен.
Направих гримаса, но не помръднах. Той се захвана с косата ми. Хвърлих поглед към екрана, видях поредния град в руини и извърнах очи. Не исках да мисля за това, защото не знаех къде е майка ми, нито какво правят приятелите ми сред този ужас.
За моя изненада Деймън се оказа вещ в разресването.
— Има ли нещо, което да не можеш да правиш?
— Знаеш отговора — засмя се той.
Ухилих се.
Щом свърши с косата ми, усетих как върхът на гребена ме мушна в гърба. Повдигнах вежди и хвърлих поглед през рамо.
— Какво?
Той се приведе, целуна ме нежно. Изви глава, а мократа му коса докосна лицето ми. Целуваше ме дълго, чувствено, а сърцето ми едва не изскочи.
Допрях ръка до гърдите му, над сърцето, и усетих, че ритъмът му повтаряше туптенето на моето сърце. Вдигнах поглед и очите ни се срещнаха. Незнайно как изведнъж се озовахме напряко в леглото.
— Още не съм свършил с лечението — рече той с дрезгав глас. Допря тънките си пръсти до слепоочието ми.