Затворих очи и го оставих да прави каквото иска. Знаех, че така се чувства добре. Но бавно лечебната топлина се превърна в нещо друго и той плъзна пръсти по ръката ми, под ризата, по корема ми. Между неговата плът и моята нямаше прегради.
— Ти доста използва Извора днес. — Опря плътно ръка в долната част на корема ми. — Сигурно си изтощена.
Пъхна пръст под ластика на анцуга ми и май вече не бях толкова изтощена. Съзнанието ми бе изцяло насочено към ръката му — тежестта и топлината й, мястото, на което ме докосваше.
— Кити?
— Мм?
Гласът му бе равен и дълбок.
— Просто проверявам дали не си припаднала.
— Никога не бих сторила подобно нещо.
За миг той се умълча.
— Знаеш ли какво си мислех?
С него човек никога не знае.
— Какво?
— Мислех си къде ще отидем, когато свърши всичко това. — Половината му ръка вече беше под ластика. — Какво ще правим?
— Имаш ли някакви идеи?
— Имам купища идеи.
Топла нежност се разля в мен.
— Бас ловя, че е така.
Деймън се засмя и започна бавно да описва с палец кръгове под пъпа ми.
— Мислех да отидем в колеж.
— Смяташ ли, че след това, което се случи, ще останат колежи?
— Да.
Пъхна пръсти по-надолу и дъхът ми секна.
— Защо мислиш така?
— Лесен въпрос. — Той ме целуна нежно по бузата. — Ако съм научил нещо от теб, то е, че хората са издръжливи — много повече от нас. Независимо от всичко, те продължават напред. Затова не мога да повярвам, че няма да има колежи, университети и подобни неща.
Усмихнах се и реших да се включа в играта му.
— Би било чудесно да отидем в колеж.
— Струва ми се, че веднъж спомена университета в Колорадо — рече той и промъкна пръстите си още по-надолу; силен спазъм обхвана долната част на корема ми. — Какво ще кажеш?
Спомних си първият път, когато обсъждахме този въпрос и колко силно се бях разтревожила, че престъпвам границите на приятелството ни. Струваше ми се, че оттогава е минала цяла вечност.
— Мисля, че мястото е отлично.
— Сигурен съм, че на Доусън и Бет ще им хареса там. — Той замълча. — А също и на Ди.
— Да, и на нея ще й хареса. — Особено ако и Арчър дойде с нас. Но преди това трябваше да решим проблема с Ди. — Може би… може би ще накарам и майка ми да се премести с нас там.
— Разбира се — отвърна той, а аз така прехапах долната си устна, че усетих вкус на кръв. Той провря коляно между краката ми. — Майка ти трябва да дойде при нас, нормално е. Пък и сватбата…
Ококорих очи.
— Не съм сигурна, че искам майка ми да участва в това.
Деймън се засмя.
— Не бъди такава, Кити. Ще си направим истинска сватба. Както му е редът — шаферки, шафери, красива бяла рокля, церемония. Дори прием. Всичко.
Зяпнах от почуда, но останах безмълвна. Увлякох се в представи за истинска сватба; майка ми ще ми помогне да облека красивата рокля — досущ като тази на Пепеляшка; Ди и Лиса — ще застанат до мен, Доусън, Арчър и дори Люк — до младоженеца. А после и Деймън в смокинг — гледка, която отново исках да зърна.
Ще си направим снимки, на приема ще сервират задушено. Ще има диджей, който ще пуска кофти музика, а после аз и Деймън ще изтанцуваме първия танц като съпруг и съпруга.
Сърцето подскачаше в гърдите ми и аз изведнъж осъзнах колко много мечтаех за сватба. Вдетинявах се, но не ми пукаше.
— Кити?
— Харесва ми — прошепнах и нещо в гърдите ми трепна — да говорим за бъдещето. Така си мисля, че всичко е както преди — нормално, че имаме…
Деймън се наведе и ме целуна. Целувката проникна дълбоко във всяка моя клетка.
— Ние имаме бъдеще.
Щом докосна устните ми, мислите отлетяха. Светът, грижите, страховете избледняха и останахме само двамата. Той ме докосваше влудяващо. Последва прилив от усещания, тялото ми се взриви. Имах чувството, че съм на гребена на вълна. Когато се отпуснах отмаляла, го накарах да легне по гръб.
Деймън вдигна вежди, а аз се надвесих над него.
— Какво правиш?
Той бързо схвана номера в програмата, а очертанията на тялото му започнаха да светят в искрящо бяло-червено. Протегна ръка и стисна мократа ми коса. Миг преди да затвори очи, те заприличаха на нешлифовани диаманти, а изразът им издаваше благоговение, при все че аз нямах представа какво точно правя. Но на него му харесваше, защото, бях сигурна, че ме обича.