Усмихнах се, а Кити вдигна очи, докато разопаковаше шоколада си.
— Какво става? — попита.
— Нищо — отвърнах и надникнах в една от торбите, където намерих джинси с моя размер. Малко странно и много смущаващо.
— Да се върнем на въпроса ти за основите и луксианците. — Арчър се облегна на бюрото и скръсти ръце. — Нямам представа каква е изгодата от такъв съюз, освен обичайното сливане на две мощни сили, с цел да завладеят света.
— Клише — отсякох аз.
— И твърде очевиден отговор — съгласи се той.
Хвърлих поглед към Кити. Хапваше от шоколада и изглеждаше така, сякаш вкусваше рая за първи път и секунди я деляха от върховно изживяване. Съжалих, че Арчър е в стаята.
Той се ухили.
Вече исках да изчезне от главата ми.
— Знаеше ли за Етан? — попитах го, като се съсредоточих отново.
— Ние не сме като вас извънземни мутанти — поклати глава той, — нашето съзнание не се слива с това на другите и не знаем къде се намират те във всеки момент.
— По последна информация ти си част от извънземно мутантско семейство, тъй че…
Кити отчупи едно парченце шоколад и ми го подаде. Поклатих глава, а тя го пъхна между страхотните си устни.
— Значи никога не си чувал за Етан? — попита тя.
— Навсякъде е пълно с основи, които не съм срещал или виждал, след като са ги преместили в други бази. Дедал разполага с много свои хора на високи постове по света. Дори и само неколцина от тях да си сътрудничат с луксианците, значи сме загазили.
— Което значи, че може би още не сме загазили, — отбелязах аз.
— Да, но ето какъв е проблемът. Ние умеем да се представяме за хора, луксианци или хибриди. Можем да четем мислите ви. Ти вече си опари задника от жена, която си смятала за луксианка. Може би дори два пъти, ако броим и Етан, а това означава, че не можеш да се довериш на онова, което виждаш. Голям проблем — обясни Арчър. — Да кажем, че шепа основи — политици, доктори, военни — наистина работят с луксианците. Но те ще станат много повече…
— Какво да правим тогава? — Кити стана и хвърли опаковката в кошчето. — Не може да сме прецакани. Все трябва да измислим нещо.
Лицето на Арчър се изопна.
— Работя по въпроса.
Кити се спря насред стаята, на лицето й се изписа и надежда, но и мрачно предчувствие.
— Какво?
Арчър ме погледна и разбрах, че думите нищо няма да ни обяснят; интуитивно усетих, че онова, което ще видим, не е добро.
— По-добре се преоблечете и елате в залата, — предложи той.
Кити стисна длани в юмруци.
— Какво криеш от нас?
— Не крия нищо. — Той стана и се запъти към вратата. — Струва ми се, че трябва да видите със собствените си очи, за да повярвате.
— Доста мистериозно, няма що. — Станах и понечих да си сваля анцуга. Но Арчър все още стоеше до вратата и аз повдигнах вежди. — Май трябва да си вървиш, освен ако не искаш да се насладиш на божествената ми голота.
— Не, благодаря — отвърна Арчър.
С Кити набързо се преоблякохме, а фактът, че джинсите й бяха по мярка, ме накара отново да си представя как разбивам мутрата на Арчър. Но тя изглеждаше прекрасно в тъмните джинси и лекия сив пуловер. Косата й беше изсъхнала и се спускаше на меки вълни. Изглеждаше така, сякаш сме тръгнали на кино.
Но реалността беше далеч от фантазиите ми; натъжих се.
Закопчах копчето на панталоните и я погледнах.
— Готова ли си за това, което ни предстои?
Тя кимна.
— Малко съм притеснена.
— Усещам. На този етап всичко е възможно. — Спрях и й протегнах ръка. Тя я пое и аз я дръпнах към себе си. Обвих ръце около кръста й, повдигнах я и я стиснах здраво.
Нежният смях, който погали слуха ми, звучеше рядко напоследък.
— Ще ме смачкаш.
— Ъ-хъ. — Пуснах я на земята и я целунах по челото. — Все едно какво ни очаква, просто не забравяй плановете ни. — Беше важно да й напомня.
Тя ме погледна, сивите й очи заблестяха.
— Плановете за сватбата?
— Точно така. — Наведох се и прошепнах в ухото й. — Явно ще ни покажат ужасни неща, тъй че по-добре мисли за бъдещето ни, представи се как повдигам воала ти и падам на колене.
— О, боже — прошепна тя и когато се отдръпнах, лицето й бе порозовяло. — Ти… ти…