— Какво аз?
Тя поклати глава и преглътна.
— Пълен си с изненади — не знам как да се оправям с теб.
Усмихнах се доволно и отворих вратата.
— След теб, Кити.
Тя тъкмо прекрачваше прага и аз я тупнах по дупето. Подскочи, хвърли ми гаден поглед, а аз й се ухилих без капка разкаяние. Само малките неща в живота ме караха да се чувствам щастлив.
Арчър се направи, че нищо не е видял, което означаваше, че внимава да не ме ядоса. Последвахме го по коридора, после слязохме по едно стълбище и поехме по друг коридор. Напред се виждаше двойна стъклена врата, а зад нея нещо, което приличаше на команден център на НАСА.
— Какво е това?
— Точно каквото си мислиш. — Изгледах го кръвнишки и той се усмихна. — Командният център на базата. Имат връзка със сателити, ракетни снаряди и всякакви забавни неща.
Кити сбърчи носле, но не се обади.
Арчър отвори вратата и аз никак не се изненадах, виждайки Люк да седи кръстосал крака върху един бял плот. В ръцете си държеше кутия плодов пунш.
Поклатих глава.
Нанси бе застанала най-отпред, с кисела физиономия, скръстила ръце върху слабите си гърди. До нея стоеше мъж с официална военна униформа с безброй лъскави копчета и медали. Веднага предположих, че ще ни създаде много проблеми.
В стаята имаше военни с микрофони и слушалки на главите, свързани с мониторите пред тях. Всички правеха нещо, но един бог знаеше какво. Неколцина се обърнаха към нас, когато влязохме. Не се изненадаха. На стената пред Люк бе окачен огромен монитор.
Посочих към мъжа с униформата.
— Кой е този глупак?
Кити ококори очи, а Люк направо се задави от смях.
— Знаех си, че неслучайно те харесвам.
— Да — измърморих.
Нанси съвсем не изглеждаше развеселена, когато мъжът се обърна към нас.
— Това е генерал Джонатан Итън, офицерът с най-висок ранг във Военновъздушните сили на Съединените щати — рече тя, насичайки думите. — Добре е да покажеш малко уважение.
— Разбира се — казах и си придадох сериозно изражение. Трябваше да му се признае на генерал Не Знам Кой Си.
Когато ме погледна, не беше ни най-малко притеснен или ядосан.
— Знам, че нямаш… високо мнение за членовете на правителството — каза генералът. — Но мога да те уверя, че не сме ваши врагове.
— Запазвам си правото сам да преценя дали е така — рекох и хвърлих поглед към екрана, на който се виждаше голям град. Различих покривите на небостъргачите и едно синьо петно, което сигурно беше океанът.
— Разбира се — отвърна той и привлече вниманието ми. — Но държа да знаеш, че никога не съм имал проблеми с вашата раса.
— Както и аз с вашата — рекох. — Не и докато ни отвлякохте заради ужасяващите си експерименти; наранихте семейството ми и се превърнахте в трън в задника ми.
Нанси се изчерви, но запази мълчание.
— Мнозина от нас не бяха наясно що за експерименти провеждат Дедал и как се сдобиват с луксианци и хибриди — отговори генералът. — В бъдеще ще има доста промени.
— Генералът е сред тези, които спряха работата на отдела. — Люк скръсти ръце на тила си, а аз така и не разбрах къде изчезна кутията с плодовия пунш. Плъзна поглед към Нанси и смразяваща усмивка се появи на устните му. — Мисля, че го бива.
— Това означава много за мен — отвърна сухо генералът. Арчър се покашля, но звукът подозрително напомняше смях. — Мненията и възгледите ни вероятно се различават — каза той — и каквото и да кажа, няма да поправи стореното на семейството ти и на всички, които обичаш. Хората, отговорни за ужасните експерименти на Дедал ще получат съответното наказание — добави и хвърли строг поглед към Нанси.
Кити го зяпна.
— Почакайте. — Приближих се още до нея. — Чудесно е, че обичате луксианците, но защо да им вярвате точно сега? А и ние защо да ви вярваме?
Генералът вдигна брадичка.
— Едва ли смяташ, че с брат ти сте единствените луксианци, които са мутирали човешко същество, за което милеят. Със сигурност си даваш сметка, че светът е пълен с хиляди луксианци, които биха дали всичко от себе си, за да защитят човека или хората, които обичат. Знам, че тази връзка е по-силна от влиянието на наскоро пристигналите.
— Откъде? — обади се Кити.
— Дъщеря ми и нейният съпруг са в базата — рече той, вперил поглед в мен. — И да, той е луксианец.