Усетих погледа на Кити, докато наблюдавах генерала. По някаква необяснима причина, това беше най-шокиращото нещо, което бях чувал. Засмях се. Не можах да се сдържа.
— Дъщеря ви е омъжена за луксианец?
Нанси сви устни и си помислих, че бузите й ще хлътнат навътре.
— Женени са от пет години — рече той и скръсти ръце, а тъмносинята униформа се изпъна на раменете му.
— Дъщеря ви е женена за луксианец, а вие сте оставили Нанси да им причини това? — В очите на Кити просветна гняв.
Генералът видимо се натъжи.
— Както казах, имало е неща, за които не знаехме.
— Това не е извинение — рече тя и аз разбрах, че е на път да се развилнее.
Устните на генерала потрепнаха, сякаш понечи да се усмихне.
— Напомняш ми на дъщеря ми.
Нанси се извърна настрани и, кълна се, изсъска от злоба.
— Няма как да променя миналото, мога само да се погрижа това да не се случва никога вече. Което и ще сторя. — Той си пое дъх. — Но точно сега на плещите ни тежи глобална катастрофа. За друго не мога да мисля.
— Глобална катастрофа. — Люк вдигна вежди. — Звучи толкова невероятно драматично, сякаш… — приглушено бипкане го прекъсна. Той бръкна в джоба си и извади мобилния си телефон.
Свали кецовете си и скочи с непоколебимо изражение.
— Има нещо, за което трябва да се погрижа.
Пое към вратата, без да поглежда назад, свил ръката си в юмрук, от което ме завладя предчувствие за нещо ужасно. Никога не бях виждал Люк толкова… толкова разтревожен.
Всичко е наред. — Гласът на Арчър проникна в главата ми. — Проблемът му няма нищо общо с нас.
Наречи ме параноик, но изобщо не ти вярвам — отговорих.
На генерала може да се разчита — рече Арчър и ме погледна в очите. — А както вече казах, Люк се занимава с проблем, който няма нищо общо с нас.
Още не бях сто процента готов да се кача на борда на тяхната лодка, затова за всеки случай провесих ръка през рамото на Кити. Стрелнах с поглед генерала и Нанси. Изобщо не разбирах какво става.
— Къде е онзи другият? — попитах я. — Сержант Дашър?
Нанси се извърна към мен.
— Мъртъв е.
Кити застина до мен и попита.
— Как загина?
— В битка с луксианците близо до Лас Вегас. — Нанси присви черните си очи и се обърна към нас. — Новината сигурно ще ви зарадва.
— Няма да си изгубя съня заради това. — Задържах погледа си върху нея, докато тя отмести очи встрани. Дашър не беше чак такъв социопат като нея, но беше в списъка ми с хора за ликвидиране.
Сега поне можех да задраскам името му оттам.
— Генерал Итън — чу се гласът на един от мъжете, който стоеше близо до големия монитор. — Остават пет минути.
Остават пет минути до кое?
Едва си зададох въпроса и образът на монитора се увеличи, покривите на сградите, както и задръстените улици под тях, станаха по-ясни. На някои места не се виждаше нищо друго, освен сив дим.
— Какво е това? — попита Кити и пристъпи напред изпод ръката ми.
Хвърлих поглед към Арчър и на мига разбрах, че ни е викнал тук, за да видим онова, което ще се случи в града.
— Какво става?
Генералът тръгна към средата на помещението, минавайки край по-малките компютри, надзъртайки ту тук, ту там.
— Предстои да сложим край на инвазията.
Отново се взрях в екрана. Обзе ме лошо предчувствие.
— Четири минути — оповести друг мъж от предните редици.
Да. Започнеше ли обратно броене, нищо добро не следваше. Кити искаше обяснение какво се случва, но докато стоях и се взирах в примигващите светлини на града разбрах.
— На екрана виждате Лос Анджелис — обясни генералът. — Значителен брой луксианци превзеха града, приеха човешки облик — предимно на правителствени лица и други представители на властта, и с бързи темпове асимилираха ДНК-то на хора, които вероятно имат семейства. Разполагаме с наши сътрудници там, които ни държат в течение, но от вчера вечерта изгубихме контрол над града.
— О, майчице. — Кити обви ръце около тялото си и се загледа в монитора.
— Вече изгубихме Хюстън, Чикаго и Канзас Сити — намеси се Нанси. — Поне за тях знаем със сигурност. Единственият град, който успяхме да запазим чист от луксианците е Вашингтон, но нападателите трупат огромни сили около града — Александрия, Арлингтън. Маунт Рейниър и Силвър Спринг са почти изцяло в тяхно владение.