По дяволите.
— Освен това не знаем дали във Вашингтон има основи, които са се съюзили с нападащите луксианци — добави той. — Надяваме се да няма, но трябва да предвидим и това.
— Три минути.
Загледах се в мъжа, който отброяваше.
— Какво ще се случи след три минути?
Кити се обърна, лицето й бе пребледняло и аз разбрах, че мислите й се въртят около неприятното нещо, за което мислех и аз.
— Трябва да се опитаме да спрем луксианците с всички възможни средства, и то така, че да не загинат много хора. — Генералът пое дълбоко дъх и изпъна рамене. — А това очевидно ограничава възможностите ни.
Арчър се отдръпна от стената и се приближи бавно, сякаш очакваше да изгубя контрол, ако подозренията ми се потвърдят.
— Президентът на Съединените щати, заедно с министъра на отбраната, одобриха пробен удар с ЕМИ по Лос Анджелис.
Взирах се втрещен в генерала.
— ЕМИ? — попита с широко отворени очи Кити.
— Електромагнитни импулси, превърнати в оръжие под формата на няколко неядрени е-бомби — обясни той. Краката ми се подкосиха. — Щом бомбата се детонира на височина около деветдесет метра, ефектът е същият като при импулсното енергийно оръжие, но с по-широк обхват. Очакваният брой човешки жертви е минимален и се ограничава до хора със сърдечни заболявалия и други смущения, при които чувствителността към електрически импулс с такава сила е по-висока… и онези, чийто живот зависи от животоподдържащи системи.
— Две минути, височина двеста и десет метра — чу се отпред, а сетне дойде глас, придружен от пращене, който обяви местоположението по радиовръзката.
Арчър стоеше до мен.
— Повечето хора ще изпитат остра болка и моментна парализа — продължи той. Кити се обърна отново към екрана. — ЕМИ ще убие незабавно всички луксианци, хибриди и основи в зоната на удара.
По дяволите.
Разбирах, че този удар е наложителен — трябваше да се предприемат някакви действия срещу инвазията на луксианците — но сестра ми беше някъде извън базата и аз се молех да е далеч от града. Там обаче със сигурност имаше невинни луксианци, хибриди и дори основи, а те нямаха никаква представа какво се задава на хоризонта.
— Ще има и невинни жертви — както луксианци, така и хора — рече генералът, сякаш прочел мислите ми. — Но трябва да ги пожертваме, за да спасим мнозинството.
Обърнах се към екрана, а той примигна за секунда, сетне потъмня. Картината отново бе увеличена, така че различавах движението по земята.
— Но това не е всичко — тихо изрече Арчър. — Първоначално ЕМИ е било замислено с друга цел.
Генералът кимна.
— Отначало това е било оръжие за масово разрушение, което да ограничи загубата на човешки живот. ЕМИ унищожава всички електронни устройства и източници на електрическа енергия.
Мамка му.
Само това бях способен да си помисля.
— Значи всичко — прошепна Кити. — Абсолютно всичко в града — телефони, автомобили, болници, комуникации — всичко.
— Една минута, височина сто и двадесет метра.
— Бомбата буквално ще запрати Лос Анджелис в мрака на Средновековието. — Арчър се взираше напрегнато в големия екран. — На път сте да станете свидетели на исторически момент, който никога няма да бъде пренаписан.
— Не пускайте бомбата — обадих се аз.
Кити клатеше глава.
— Не бива. Има хора, които се нуждаят от електричество, невинни хора, които ще умрат. Не можете…
— Вече е твърде късно — сопна се Нанси, а черните й очи засвяткаха. — Това е единствената ни възможност да ги спрем. За да има утре, в което човешкият род ще живее в сигурност.
Отворих уста, но прекъснатата радиовръзка се възобнови и гласът започна да отброява двайсетте секунди на обратно. Ударът вече не можеше да бъде спрян. Пускането на бомбата бе в ход пред очите ни.
Приближих се до Кити, взрян в екрана, колите по магистралата се опитваха да напуснат града. В тях може би имаше луксианци — и добри, и лоши. Или пък хора със сърдечни проблеми. Някъде върху екрана имаше болници, за чиито пациенти това бе последният миг от живота им.
Тогава пуснаха бомбата.
Кити затисна уста с ръка, а в това време картината на екрана подскочи от ослепителната светлина за миг-два, след което се нормализира. Всичко изглеждаше както преди секунди, само че колите по магистралата бяха спрели. Впрочем всичко беше застинало и…