Хамърът застана на предните си гуми, задържа се за секунда, а после със страшна сила се сгромоляса с колелата нагоре. Металът изхрущя и покривът хлътна.
— Уха — измърмори Арчър.
Луксианците бързо се окопитиха. Вратите изскърцаха, а сетне експлодираха в бяло-червена светлина. Излязоха навън — бяха петима — и се спуснаха към нас в човешкия си образ.
— Стойте там, аз ги поемам — рече Деймън и приклекна, подготвяйки се за мощното нападение на петимата луксианци.
— Какви ги говори, за бога? — погледнах Арчър.
Той кимна.
— Няма начин да останем тук, докато той се забавлява.
Арчър ме пусна и аз хукнах към мястото на битката точно когато капакът на близкия седан се откъсна и полетя като огромен нож. Удари единия луксианец, разсече го на две и връщане назад нямаше.
По дяволите.
Рязко спрях, когато видях зловещата усмивка на Арчър.
— Точка за нас.
— Майсторско изпълнение — рече Деймън и хвана един луксианец през кръста. Повдигна го и го тръшна с все сила на земята. Асфалтът се пропука. На пътя се пръсна трепкаща синя течност.
Ама че гадост.
Една луксианка се извърна рязко и се втурна към мен. Призовах Извора, вдигнах ръка и се концентрирах върху онова, което исках да се случи. Когато още свиквах да използвам силата, куп предмети ме удряха по лицето и се разбиваха на пода.
А сега?
Не толкова често.
Луксианката бе на няколко крачки от мен, и аз я запратих в един тир. Последва скриптене, което ме ужаси, но трябваше да продължа. Спуснах се напред, преди „машата“ да се съвземе, и пуснах силата на Извора да мине през мен. Мълнията я порази в гърдите, точно над сърцето. Тя пламна като фойерверк и изгоря.
Деймън хвана за раменете онзи, когото бе тръшнал на земята, и заби коляно в гърдите му. Костите му се натрошиха и луксианецът изрева от болка. Обърнах се. Ръката на Деймън отскочи назад и Изворът потече по нея.
Застанах лице в лице с Арчър и глока в ръцете му. Погледите ни се срещнаха и в гърдите ми избухна страх. Дъхът секна в гърлото ми и аз замръзнах на място. Виждах единствено дулото на пистолета. Той дръпна спусъка и искрата припламна. Приготвих се да посрещна болката от метала, който щеше да разкъса кожата и костите ми.
Но така и не дойде.
Зад мен едно тяло падна на земята. Обърнах се с тих вик и видях луксианец да лежи по очи на пътя сред локва искряща течност.
— Куршум в главата — обясни Арчър. — Дори те не могат да му устоят.
— Не е честно, мамиш — рече Деймън, завъртя се и с мълния от Извора премахна и последния луксианец, запращайки го в близкия камион.
— Какво от това. — Арчър прибра пистолета. — Гледам да не хабя енергия.
Отметнах косата от лицето си и огледах зловещата сцена.
— Това ли са всичките?
Арчър се огледа.
— Засега, да.
Засега? Не бях сигурна, че ще изкарам още един рунд. Обърнах се към Деймън и сърцето ми се сви. Синьо червеникава течност се стичаше от ъгълчето на устата му. Скочих към него уплашена. Дори не бях видяла, че е пострадал.
— Ранен си.
— Добре съм — увери ме той, но кървеше и това ме притесни. — Удар по лицето, но няма страшно. След няколко минути всичко ще бъде наред.
Не се успокоих, напротив, паниката се надигаше у мен.
— Деймън е добре — подметна Арчър. — Важното е, че е ден, раната бързо ще зарасне.
Отначало не разбрах какво иска да каже, но после си спомних как Деймън ми бе обяснил, че слънцето върши чудеса за луксианците, а големите количества захар помагат на хибридите.
— Трябва да побързаме. — Деймън ме хвана за ръка и ме повлече към експлоръра. — И други ще ни надушат, въпрос на време е да се досетят, че сме намислили нещо.
А това щеше да е лошо, много лошо.
Шестнайсета глава
Кейти
Докато пътувахме към Атланта, бях излапала три шоколада и сега бях под въздействието на захарта. Деймън се бе възстановил напълно и седна зад волана. Чувстваше се превъзходно и успяхме да наваксаме изгубеното в битката време, битка, която едва не скъси живота ми с години.
Не срещнахме повече луксианци, но не знаехме дали, когато са ни усетили, не са се свързали с другите, за да ги предупредят. За всеки случай се подготвихме за още нападения.
Когато прекосихме границата и навлязохме в Джорджия, съзрях ужасяваща гледка — също като на филм. Дърветата от двете страни на магистралата бяха прекършени и овъглени. През гъстата растителност се виждаха останките от катастрофирал самолет. Опашка. Корпус с изпочупени люкове.