– Плачеше, значи?
– О, да – кисело потвърди Абигейл. – То се знае, той е в състояние да пуска кранчето, когато си поиска, не познавате друг такъв. Не мисля, че в действителност харесваше много Дайю. Тя не беше негова, а мъжете никога не приемат като свои деца, дето не са техни, нали така? Имаме един в службата… как говори само за доведения си син…
– Чух, че всички сте били наказани, Чери и вие тримата, които сте ги видели да минават с колата.
– Да, наказани бяхме – потвърди Абигейл.
– Шийла все още е много разстроена, задето мъжът ѝ е бил подложен на наказание. Смята, че силно влошеното му здраве се е дължало на това.
– Ами няма как да е помогнало – рязко отвърна Абигейл. – Шийла е разправила на съдружничката ви какво ни се случи, нали?
– Не – отвърна Страйк, преценил, че е по-добре да не лъже.
– Е, след като Шийла не е споделила, и аз няма да го направя – отсече Абигейл. – Тъкмо това искаше да измъкне от мен онзи Пърбрайт. Държеше да узнае всички мръсни подробности. Няма да ровя отново в това, та хората да си ме представят в шибания… Това го забравете.
Абигейл вече леко заваляше думите. Страйк не беше изгубил докрай надежда, че може да узнае факти относно наказанието, но засега обърна на нова страница в бележника си и каза:
– Чух, че Чери прекарвала много време с Дайю.
– Да, Мадзу постоянно я тръсваше на по-големите момичета.
– Присъствахте ли на съдебното дело за смъртта на Дайю?
– Да. Горкият Брайън беше починал вече, но аз и Пол трябваше да даваме свидетелски показания, защото ги бяхме видели да минават с вана. Чух, че Черил забегнала след повикването ни, и не я виня. Мадзу я остави жива толкова дълго само заради съдебното дело. Щом то мина, дните ѝ бяха преброени.
– Това като похват на речта ли го казахте?
– Не, в директен смисъл. Мадзу би я убила. Или щеше да я принуди да се самоубие.
– И как щеше да го направи?
– Ако сте я виждали, бихте разбрали – промърмори Абигейл.
– Баща ви не се ли намеси?
– Бях престанала да общувам и да разговарям с него. Нямаше смисъл. Имаше един случай по време на Откровение…
– Какво е това?
– Да признаваш неща, от които се срамуваш, та да се пречистиш. Едно момиче каза, че мастурбирало, и аз се разсмях. Трябва да съм била на около дванайсет години. Мадзу ме накара да си удрям главата в стената на храма, докато стигнах до ръба на сътресение.
– Какво щеше да стане, ако бяхте отказали?
– Нещо по-лошо – отсече Абигейл. – Винаги беше по-добре да приемеш първата заповед.
Тя погледна Страйк със странно изражение, смесица от предизвикателство и желание да се оправдае.
– Ей такива неща иска Патрик да включа в книгата си. Да разтръбя пред цял свят, че съм била третирана като боклук, та хора като проклетия Баз да ми го натякват.
– Няма да публикувам нищо от това – успокои я Страйк. – Просто търся потвърждение… или липса на такова… за нещата, които Пърбрайт е разправил на клиента ми.
– Е, питайте тогава. Какво е казал той?
– Твърди, че имало вечер, когато на всички деца били раздадени напитки с опиат в тях. Бил е по-млад от вас, но се питах дали сте чували някой да е бил дрогиран.
Абигейл изсумтя и взе да върти празната чаша между пръстите си.
– Не бяха позволени кафе, захар, алкохол… нищо. Дори парацетамол не можеше да получи човек. Той ми дрънкаше по телефона за летящи хора. Сигурно по-скоро е вярвал, че е бил упоен, отколкото, че е станал жертва на шантавите фокуси на Мадзу, или пък вече е бил превъртял.
Страйк си записа бележка.
– Добре, ето нещо странно. Кевин е мислел, че Дайю може да става невидима, поне така е казал пред една от сестрите си.
– Какво? – почти със смях изрече Абигейл.
– Разбирам реакцията ви, но той явно е придавал значимост на това. Питах се дали тя не е изчезвала в някакъв момент преди смъртта си.
– Аз поне не помня… Но тя като нищо би могла да твърди, че може да става невидима. Би искала да се прави на магьосница като майка си.
– Добре, следващият ми въпрос също е странен, но исках да ви попитам за прасетата.
– Прасета?
– Да – кимна Страйк. – Може нищо да не означава, но все току изникват.
– О, нима?
– Шийла Кенет казва, че Пол Дрейпър бил бит, задето оставил няколко да избягат, а жената на Джордан твърди, че имал кошмари, свързани с прасета.
– А кой е Джордан Рийни?
– Не си ли го спомняте?
– Аз… о, май че да – промълви бавно тя. – Да не е онзи високият, дето се успал, като трябвало да е във вана?