– Кой ван?
– Ако е човекът, за когото си мисля, трябваше да е с Черил… Чери де… на пътуването със зеленчуците сутринта, когато Дайю се удави. След като го е нямало, отворило се е място за Дайю. Малък ван беше, имаше само една двуместна седалка отпред.
– Не знам дали е трябвало да отиде за доставката на зеленчуци – каза Страйк, – но според Пърбрайт Рийни е бил принуден от Мадзу да се самобичува с каиш през лицето за някакво неконкретизирано престъпление, което според нея полицията не би отминала.
– Казах ви, че такива неща се случваха непрекъснато. И защо жената на Рийни говори вместо него? Той да не е умрял?
– Не, в затвора е за въоръжен грабеж.
– Да беше насочил оръжието към Мадзу – промърмори Абигейл.
– Кевин Пърбрайт също е написал думата „прасета“ на стената на стаята си.
– Сигурен ли сте, че не е имал предвид полицаи?
– Може, но също така е вероятно да е написал „прасета“ като подсещане да ги включи в книгата си.
Абигейл погледна към празната си чаша.
– Още едно? – предложи Страйк.
– Да ме напиете ли се опитвате?
– Да ви се отплатя за отделеното време.
– Чаровник. Да, благодаря – отвърна тя.
Когато Страйк се върна с четвъртото ѝ питие, Абигейл отпи и после седя смълчана близо минута. Страйк, който предположи, че тя иска да каже повече, отколкото може би осъзнава, чакаше търпеливо.
– Добре – обяви внезапно тя. – Ето каква е работата, ако искате да знаете истината. Ако хора, били в Чапман Фарм през деветдесетте години, са имали страх от прасета, то не е, защото проклетите животни са се измъкнали навън.
– А защо тогава?
– „Прасето действа в мрачната бездна.“
– Моля?
– Цитат от „Идзин“. Знаете ли какво е това?
– Някакъв вид философски текст, нали?
– Мадзу казваше, че той служи като ора… ура…
– Оракул?
– Да, това беше. Но когато излязох, установих, че тя не го е използвала както трябва.
Предвид, че не разговаряше с Робин, която бе наясно с мнението му за гадаенето, Страйк реши да не изтъква, че надали съществува правилен начин да се използва оракул.
– Какво имате предвид?
– Редно е до книгата да се допитва човек, който се нуждае от насока, от мъдрост или както щете го наречете. Отброяват се стъбла от бял равнец, после поглеждаш в „Идзин“ какво е значението на хекса… нещо си, което се е образувало. Мадзу обича всичко китайско. Представя се за наполовина китайка, ама друг път е такава. Така или иначе, на никой друг не даваше да докосва стръковете равнец. Гадаеше по тях и преиначаваше.
– Как?
– Използваше ги да определя наказания например. Казваше, че ще се консултира с „Идзин“, за да узнае дали някой казва истината. Да провери дали си чист дух и имаш божествени вибрации. – Тонът на Абигейл бе пълен с презрение. – Мисля, че гадаенето с „Идзин“, с карти или кристали наистина действа, но не и при човек, който сам е нечист.
– И къде е мястото на прасетата във всичко това?
– Хекса… хексаграма двайсет и девет – отвърна Абигейл. – Бездната. Това е една от най-лошите хексаграми, които може да се получат. „Водата е образът, свързван с бездната; от домашните животни прасето е това, което живее в кал и вода.“ Още го знам наизуст, толкова често съм го чувала. И тъй, ако излезеше хексаграма двайсет и девет, а тя излизаше много по-често, отколкото е нормално, защото има шейсет и четири различни хексаграми, значи си долен лъжец; ти си прасе. Мадзу те караше да пълзиш на четири крака, докато не позволеше да се изправиш отново.
– На вас случвало ли ви се е?
– О, да. Дланите и коленете ми се разкървавяваха. Пълзях в калта вечерта, след като Дайю се удави – продума Абигейл с изцъклен поглед. – Мадзу накара мен, стария Брайън Кенет, Пол Дрейпър, онзи Джордан и Чери да се съблечем голи и да пълзим из двора с маски на прасета, а всички ни гледаха. Три дни и три нощи трябваше да останем голи на четири крака и да спим в свинарника с истинските прасета.
– Боже господи – отрони Страйк.
– Е, вече знаете – каза Абигейл едновременно гневна и разтърсена. – Сега можете да го включите в книга и да изкарате куп пари от нея.
– Вече ви казах, че нищо такова няма да се случи.
Абигейл бръсна сърдито сълзите от очите си. Седяха в мълчание още няколко минути, после младата жена изгълта остатъка от виното си и каза:
– Елате отпред с мен. Искам да запаля цигара.
Излязоха заедно от пъба, Абигейл бе преметнала през рамо палтото и спортния си сак. Навън беше студено, духаше остър вятър. Абигейл се уви по-плътно в палтото си, облегна се на тухлената стена, запали цигара „Марлборо Лайт“, всмукна дълбоко дима, а после го издуха към звездите. Като че пушенето ѝ върна самообладанието.