– Аз пък ви мислех за строго посветена на физическата форма – каза Страйк, а тя отвърна унесено:
– Такава съм. Като тренирам, се потя яко. Като се веселя, разпускам яко. А като работя, съм адски добра… Не мога да се наситя на времето, прекарано извън Чапман Фарм. Разбирате ли ме какво ви казвам?
– Да – кимна Страйк. – Мисля, че разбирам.
Тя го погледна с леко разфокусиран поглед. Беше толкова висока, че очите им бяха почти на едно ниво.
– Ти си много секси.
– А ти си малко пияна.
Тя се разсмя и се отдели от стената.
– Трябваше да хапна след тренировката, да пия вода. Е, довиждане Крамерън, Кормариън или както там ти е шантавото име.
Тя му махна с ръка и се отдалечи.
29
И така, при всичките си начинания извисеният човек
обмисля внимателно началото.
„Идзин“, или „Книга на промените“
Страйк се върна на Денмарк Стрийт малко след десет, след като бе напазарувал пътьом. След безрадостна вечеря с пиле на грил и задушени зеленчуци реши да слезе долу в пустия офис, за да последва мисъл, хрумнала му по време на интервюто с Абигейл Глоувър. Каза си, че го прави, защото е по-лесно да работи на стационарния компютър, отколкото на лаптопа, но смътно си даваше сметка за желание да поседи на съдружническото бюро, където с Робин често се настаняваха лице в лице един с друг.
Познатите звуци от трещящия трафик по Чаринг Крос Роуд се смесваха с откъслечни викове и смях на минувачи. Страйк отвори в компютъра си папката, където вече бе запазил данните за удавянето на Дайю Уейс, открити в архивите на Британската библиотека, а те му даваха достъп до обхващащи десетилетия вестникарски статии, включително такива в местни издания.
В националните вестници, и то не във всички, на смъртта на детето бяха посветени само кратки материали, затова пък всекидневници от Северен Норфък като „Лин Адвъртайзър“ и „Дис Експрес“ бяха отделили повече място на случая. Страйк се залови да препрочете тези статии.
Дайю Уейс се беше удавила рано сутринта на 29 юли 1995 година по време на импровизирано плуване, както бе наречено, със седемнайсетгодишно момиче, описано като нейна бавачка.
Към статията в „Лин Адвъртайзър“ бяха добавени снимки на двете момичета. Дори предвид размазващия ефект на печатарското мастило Дайю имаше очевидна прилика със заек – силно издадена напред горна челюст, подчертана от липсващ зъб, тесни очи и дълга лъскава коса. Чери Гитинс беше тийнейджърка с прилепнали към главата руси къдрици и твърде насилена усмивка.
Фактите, изложени в двата вестника, бяха идентични. Чери и Дайю решили да поплуват, Дайю срещнала трудности, Чери се опитала да стигне до нея, но детето било отнесено от силно течение. Тогава Чери излязла от водата и се опитала да вдигне тревога. Повикала минувачи, господин и госпожа Хийтън от Гардън Стрийт, Кроумър, и господин Хийтън се забързал да уведоми бреговата охрана, а госпожа Хийтън останала с Чери. По думите на господин Хийтън със съпругата му видели „млада жена по бельо и в истерия да тича към нас“. Щом зърнали наблизо детски дрехи, захвърлени върху камъните недалеч, осъзнали, че нещо никак не е наред.
Страйк, корнуолец по рождение и с чичо в спасителната служба, бе по-наясно относно водните течения и удавянията от средния човек. Подводно течение като това, в което, изглежда, бе попаднала Дайю, можеше да отнесе с лекота седемгодишно дете, особено ако не бе имало нито якост, нито познания да плува успоредно на брега, за да избегне опасността, а не да се съпротивлява на сила, която би преборила дори опитен плувец със здрави мускули. Статията в „Дис Експрес“ завършваше с цитиране на спасител, даващ тъкмо този съвет на хора с лошия късмет да попаднат в подобна ситуация. Страйк знаеше също така, че газовете, довеждащи до издигането на телата на повърхността, се образуват много по-бавно в студена вода. Дори в края на юли в ранните часове на деня Северно море няма как да не е било много студено и ако малкото телце бе повлечено към дълбоки води и потънало на дъното, скоро би било оглозгано от риби и ракообразни. Като дете Страйк се бе наслушал на подобни истории от чичо си.
И все пак детективът откриваше известни несъответствия в описанието. Макар никой от местните журналисти да не го споменаваше, изглеждаше най-малкото необичайно двете момичета да идат на плажа преди изгрев-слънце. То се знае, зад това можеше да има невинна причина като предизвикателство или бас между тях. Шийла Кенет бе споменала, че малката винаги е командвала по-голямата. Може би Чери Гитинс е била твърде слабоволева да се противопостави на настояването на детето на ръководителя на сектата, решено да плува без значение от часа и температурата. Принудената усмивка на Чери на снимката не подсказваше за силна личност.