Страйк потърси имението в Гугъл. Макар да бе частен дом, имаше много снимки на къщата в интернет заради средновековния ѝ произход. Бе изградена от камък, имаше шестоъгълни кули, правоъгълни витражни прозорци и великолепни градини с жив плет, статуи, кокетно разположени цветни лехи и малко езеро. Страйк прочете, че в него се организират посещения с благотворителна цел.
Той издуха никотинови пари в тихия офис и отново се почуди колко ли пари Грейвс, който по думите на Абигейл бе приличал на бродяга, бе оставил на момичето, за което бе вярвал, че е негова дъщеря.
Небето отвъд прозореца вече бе като черно кадифе. Почти автоматично Страйк написа в търсачката на Гугъл „удавената пророчица УХЦ“.
Първата отправка бе към уебсайта на УХЦ, но се появиха също така няколко идеализирани изображения на Дайю Уейс. На много от тях тя бе точно както беше изрисувана в храма на Рупърт Корт – с бяла роба и развяна черна коса със стилизирани вълни зад нея.
Към края на страницата обаче Страйк видя рисунка, която привлече вниманието му. На нея Дайю бе каквато е изглеждала приживе, но в много по-зловеща форма. Беше майсторски изработена с молив и въглен и заешкото лице имаше вида на череп. На мястото на очите зееха празни ямки. Рисунката бе свалена от Пинтерест. Страйк кликна на линка.
Портретът бе качен от някой, назовал се Тормент Таун. Страницата имаше само дванайсет последователи, което ни най-малко не изненада Страйк. Тормент Таун бе публикувал само рисунки със същото кошмарно излъчване като първата.
Малко голо дете с дълга коса лежеше в зародишна поза на земята, лицето бе скрито, а двете стъпала сочеха в различни посоки. Образът бе заобиколен от две космати длани, образуващи фигура на сърце, очевидна пародия на символа на УХЦ.
Същите тези космати ръце образуваха фигура на сърце около долната част от голото тяло на мъж, на което еректиралият пенис бе заменен с бухалка с шипове по нея.
Друга рисунка показваше жена със завързана уста, една от косматите ръце я душеше, а на двете ѝ разширени зеници бяха изписани буквите УХЦ.
Дайю се появяваше често – понякога само лицето ѝ, друг път в пълен ръст, с бяла рокля, от която на пода капеше вода около босите ѝ крака. Лишеното от очи заешко лице се взираше през прозорци, наквасеният труп се рееше под тавани, надзърташе измежду тъмни дървета.
Внезапно изтропване стресна Страйк. В прозореца на офиса се бе ударила птица. В продължение на две секунди той и гарванът примигваха един срещу друг, а после той разпери черни криле и отлетя.
С ускорен сърдечен ритъм Страйк върна вниманието си към страницата на Тормент Таун. Спря на най-сложната рисунка дотук: старателно изобразена група, застанала около петоъгълен басейн. Фигурите бяха с качулки, засенчили лицата им, но това на Джонатан Уейс бе осветено.
Над басейна се рееше спектралната Дайю и гледаше към водата под себе си със зловеща усмивка. Там, където трябваше да е отражението на Дайю, се виждаше различна жена, плаваща по повърхността на водата. Беше руса и носеше очила с квадратни рамки, но също като Дайю нямаше очи, само празни орбити.
30
…принцеса води придворните си дами като пасаж от риби към съпруга си и така си спечелва благоволението му.
„Идзин“, или „Книга на промените“
Жените в спалното помещение бяха събудени в пет сутринта, както обикновено, от звъненето на медна камбана в четвъртата сутрин на Робин в Чапман Фарм. След същата оскъдна закуска от водниста овесена каша, която бяха яли всеки ден дотук, на новодошлите бе наредено да останат в трапезарията, защото групите им трябваше да бъдат преконфигурирани.
Всеки член на Огнената група освен Робин бе преместен другаде. Новите ѝ спътници включваха професора, Уолтър Фърнсби, Амандийп Сингх, младежа, носил тениска със Спайдърмен в храма, и млада жена с къса и стърчаща тъмна коса на име Вивиън.
– Здрасти, как е? – поздрави последната, когато се присъедини към останалите.
Въпреки всичките усилия на Вивиън да придобие по-простоват изговор, когато разговаряше с другите, Робин забеляза, че истинският ѝ безспорно е типичният за висшата средна класа.