Робин беше почти сигурна, че новосформираните групи вече не бяха случайно подредени. Огнената група сега се състоеше само от хора с университетско образование, повечето от които очевидно имаха пари или произхождаха от богати семейства. В контраст Металната група бе съставена от хора, които бяха имали най-голяма трудност с всекидневните задачи, включително очилатата рижава вдовица Марион Хъксли и двама души, които Робин бе чула да се оплакват от умора и глад като зеленокосата Пени Браун.
След преподреждането на групите денят протече по същия начин като предишните. На Робин и останалите от Огнената група бяха възложени разнообразни задачи, някои включващи физически труд, други от духовен характер. След като нахраниха прасетата и сложиха нова слама в полозите на носачките, бяха отведени за третата си лекция върху църковната доктрина, изнесена от Тайо Уейс, после имаха сеанс с напеви в храма, по време на който Робин, вече изморена, изпадна в приятно, наподобяващо транс състояние и то я остави с чувство за повишено доволство. Вече можеше да рецитира Лока Самаста Сукхино Бхаванту, без да е нужно да поглежда думите и да се притеснява за произношението им.
След храма бяха отведени в нова работилница.
– Огнената група е призована за служба – обяви Бека Пърбрайт, когато влязоха в малко по-голямо пространство от онова, където се изработваха играчките костенурки. По стените бяха окачени различни видове тъкани и сплетени от слама и царевични листа предмети: звезди, кръстове, сърца, спирали и фигури, много от които завършваха с панделки. В далечния ъгъл на помещението две жени, членове на Църквата – Робин разпозна онази на рецепцията при пристигането и бременната Ван, – работеха върху голяма сламена скулптура. На дълга централно разположена маса пред всяко място лежаха снопове слама. Начело на масата стоеше Мадзу Уейс в дългите си оранжеви одежди със седефена рибка на врата си и с подвързана с кожа книга в ръце.
– Ни хао – каза тя на Огнената група и с жест им посочи да седнат.
Тук край масата присъстваха по-малко членове на Църквата, отколкото в работилницата за костенурки. Сред тях беше тийнейджърката с дългата тънка коса и големи сини очи, която Робин бе забелязала по-рано, и сега преднамерено избра място до нея.
– Както знаете – подхвана Мадзу, – продаваме ръчно изработени предмети, за да набираме средства за благотворителните проекти на Църквата. В Чапман Фарм имаме стара традиция да правим сламени фигурки и за целта отглеждаме специална пшеница за слама. Днес ще изработвате простичка сламена сплитка – каза Мадзу, отиде до стената и посочи плоска фигура със стърчащи житни класове. – Редовните членове ще ви помагат и щом овладеете това, ще ви прочета днешния урок.
– Здравей – каза Робин на тийнейджърката до себе си, когато Мадзу започна да разлиства книгата. – Аз съм Роуина.
– Аз съм Л-л-л-лин – изрече със заекване момичето.
Робин мигом разбра, че момичето трябва да е дъщерята на Диърдри Дохърти, която (ако се вярваше на Кевин Пърбрайт) тя бе родила след изнасилването от страна на Джонатан Уейс.
– Мъчно изглежда – отбеляза Робин, като гледаше как тънките пръсти на Лин преплитат сламата.
– В-в-всъщност не е – отвърна Лин.
Робин забеляза, че Мадзу вдигна раздразнено очи от книгата при звука от гласа на Лин. И макар Лин да не погледна към Мадзу, Робин бе сигурна, че е регистрирала реакцията ѝ, тъй като започна без думи да показва на Робин какво да прави. Робин си припомни написаното в имейла от Кевин Пърбрайт до сър Колин как Мадзу подигравала Лин за заекването ѝ още от ранното ѝ детство.
Когато всички се заеха сериозно за работа, Мадзу заговори:
– Тази сутрин ще ви запозная със Златната пророчица, чийто живот е красива поука. Мантрата на Златната пророчица е „Живея, за да обичам и да давам“. Следните думи са написани от самия Папа Джей.
Тя сведе поглед към отворената книга в ръцете си и сега Робин видя, че на гърба ѝ със златни букви бе изписано Отговорът от Джонатан Уейс.
– „Имало едно време светска и материалистично ориентирана дама, която се омъжила с единствената цел да си осигури живот, смятан от сапунения свят за пълноценен и успе…“
– Позволено ли е да задаваме въпроси? – прекъсна я Амандийп Сингх.
Робин долови незабавно възникнало напрежение сред членовете на Църквата.
– Обикновено отговарям на въпроси след края на четенето – отвърна хладно Мадзу. – Щеше да питаш какво е „сапуненият свят“ ли?