– Да – потвърди Амандийп.
– Тъкмо това предстои да бъде обяснено – каза Мадзу със студена и скована усмивка, след което продължи да чете. – „Понякога наричаме материалистичния свят сапунен свят, тъй като населяващите го живеят в сапунен мехур, в който властват консуматорство, социален статус и лично его. Притежанията са ключът към сапунения свят: притежание на вещи и на човешки същества, сведени до плътски обекти. Онези, които виждат отвъд ярките разноцветни стени на мехура, са приемани за странни, заблудени, дори побъркани. И все пак стените на мехура са крехки. Нужен е само един поглед към Истината и мехурът се спуква. Точно това се е случило с Маргарет Каткарт-Брайс. Тя била богата жена, суетна и егоистична. Накарала лекарите да направят пластични операции по цялото ѝ тяло, та по-лесно да имитира младост, тъй почитана в сапунения свят, който живее в ужас от смъртта и тленността. По свой избор нямала деца от страх, че ще си развали съвършената фигура, и натрупала огромно богатство, без да даде някому и пени, доволна от живот на материално благоденствие, на който другите обитатели на мехура завиждат, без да забелязват капаните, с които е осеян.“
Робин внимателно огъваше кухите сламки под безмълвните насоки на Лин. С крайчеца на окото си виждаше как бременната Ван разтрива едната страна на издутия си корем.
– „Болестта на Маргарет била фалшива същност“ – продължаваше да чете Мадзу. – „Това е същността, стремяща се към одобрение отвън. Духовната ѝ същност била занемарена за много дълго време. Пробуждането дошло след смъртта на съпруга ѝ по случайност, както го нарича светът, но в действителност Универсалната хуманитарна църква го идентифицира като част от божествения план. Маргарет присъства на една от моите лекции. По-късно сподели с мен, че дошла, защото нямала какво друго да прави. Разбира се, аз бях наясно, че хората често идват на срещите с мен само за да има какво ново да кажат по модните си вечеринки. И все пак аз никога не съм отхвърлял презрително общуване с богатите. Това само по себе си би било форма на предразсъдък. Да съдиш някого по размера на притежанията му е сапунено мислене. И тъй, аз говорих по време на вечерята, а присъстващите кимаха и се усмихваха. Не се съмнявах, че накрая някои ще ми напишат чекове за подкрепа на благотворителната ни дейност. Щеше да им струва малко, а би им дало самочувствието, че са великодушни. Но когато усетих вперения в мен поглед на Маргарет, разбрах, че тя е от онези, които понякога наричам сомнамбули: хора с несъбуден духовен капацитет. Побързах да приключа беседата, нетърпелив да говоря с тази жена. Отидох при нея после и само след няколко кратки изречения се усетих влюбен като никога дотогава в живота си.“
Робин не бе единствената, която вдигна поглед към Мадзу след тези думи.
– „Някои ще бъдат шокирани, като ме чуят да говоря за любов. Маргарет беше на седемдесет и две години, но когато два сродни духа се срещнат, така наречената физическа реалност се стопява и става безпредметна. Мигом обикнах Маргарет, защото иззад лицето, подобно на маска, пред мен се показа истинската ѝ същност и молеше да бъде освободена. Вече имах достатъчно богат духовен опит да видя ясно недостъпното за материалното зрение. Плътската красота неизменно повяхва, докато красотата на духа е вечна и непокътната…“
Вратата на работилницата се отвори. Мадзу вдигна очи. Влезе Дзян Уейс, набит и намусен, облечен в оранжев анцуг. При вида на Мадзу дясното му око затрепка и той бързо го покри с длан.
– Доктор Джоу иска да види Роуина Елис – измърмори.
– Аз съм – вдигна ръка Робин.
– Добре – каза Мадзу. – Върви с Дзян, Роуина. Благодаря ти за службата.
– И аз за твоята – отвърна Робин, събра длани и сведе глава към Мадзу, което ѝ спечели поредната скована и студена усмивка.
31
Деветка на пета позиция:
Човек не бива да опитва непознато лекарство.
„Идзин“, или „Книга на промените“
– Бързо учиш – отбеляза Дзян, докато с Робин вървяха покрай кокошарника.
– Какво имаш предвид? – попита Робин.
– Знаеш вече правилните отговори – каза Дзян и отново потърка окото си с тика, а на Робин ѝ се стори, че долавя известна неприязън.
Вляво от тях се простираше открито поле. Марион и Пени Браун се препъваха по изровената земя, повели двата шайрски коня в безкрайна оран – безсмислено занимание, при положение че нивата вече беше разорана.