Той избра три кафяви шишенца от рафта, наля на Робин чаша вода, отмери по две капки от всяко шишенце, разклати чашата и ѝ я подаде. Като се чудеше колко ли е безразсъдно да изпие нещо с неизвестни съставки, макар да бе поуспокоена от количеството, Робин изгълта цялата течност.
– Добре – усмихна ѝ се Джоу. – А сега, ако имате негативни мисли, знаете какво да правите, нали? Разполагате с напевната и с радостната си медитация.
– Да – отвърна на усмивката му Робин и остави празната чаша на бюрото.
– Е, хубаво, в състояние сте за постене – заяви той с тон, с който очевидно я отпращаше.
– Много ви благодаря – каза Робин и се изправи. – Може ли да попитам – тя посочи през прозореца към дървените бунгала – какви са тези там? Не ги видяхме по време на обиколката.
– Стаи за уединение – отговори Джоу, – но са само за пълноправни членове на Църквата.
– О, ясно.
Джоу я съпроводи до вратата. Робин не бе учудена да завари Дзян да я чака в коридора. Вече се бе научила, че единствената причина да се движиш непридружен е да отидеш до тоалетната.
– Време е за обяд – съобщи Дзян, когато тръгнаха обратно.
– Ами хубаво – каза Робин. – Утре ще постя, така че е добре да посъбера сили.
– Не говори така – смъмри я строго Дзян. – За постенето трябва да се подготвиш единствено духовно.
– Прощавай – с престорено разкаяние продума Робин. – Не исках… още се уча.
Когато влязоха във вътрешния двор, завариха го пълен с членове на Църквата, отправили се към трапезарията. Около басейна на Удавената пророчица се бе струпала малка тълпа от хора, чакащи за благословията ѝ.
– Всъщност мисля да отскоча до тоалетната преди обяда – каза Робин.
Тръгна, преди той да е успял да възрази, и отиде в женското спално помещение, което беше безлюдно. След като използва тоалетната, забърза към леглото си. За нейна изненада до вечерния дневник там лежеше втори предмет: много стар екземпляр с подгънати крайчета на страниците на същата книга, която държеше в ръце. Отвори я и видя вътре надпис с дързък почерк.
На Дани, Мъченикмистик,
моя надежда, мое вдъхновение, мой син.
С вечна обич, Папа Джей
Робин си спомни настояването на Дани Брокълс да му върне книгата, така че остави своя екземпляр на леглото, а взе неговата, за да му я върне на обяда. После коленичи, измъкна камъчето, прибрано от двора, от сутиена си и внимателно го постави до три други, скрити между матрака и рамката. Би знаела, че е вторник дори без този метод на броене на изминалите дни, но беше наясно също тъй, че ако умората и гладът ѝ нараснеха още, поглеждането на камъчетата можеше да се окаже единственият начин да се ориентира за дните.
32
Извисеният човек е нащрек
за още невидимото и нечутото…
„Идзин“, или „Книга на промените“
Клайв Литълджон се върна на работа в сряда. Страйк му прати съобщение в девет, че иска с него разговор лице в лице в един часа в офиса, след като и двамата предадяха обектите си на други сътрудници.
За беда този план пропадна. В девет и десет, малко след като Страйк бе застанал на позиция пред жилищния блок на братята Франк в Бекслихийт, му се обади Баркли.
– Братята Франк ли следиш?
– Да – отвърна Страйк.
– Е, нека ти кажа, че са и двамата – уведоми го Баркли, – не е само по-младият. Снощи разглеждах снимките, които направих пред нейната къща, и видях, че в полунощ там се е навъртал по-възрастният. И двамата са в тази работа. Двойка извратеняци.
– По дяволите – изруга Страйк.
Току-що бяха поели нов случай за евентуална съпружеска изневяра, така че новината как имат нужда от двойна бройка хора за следенето на братята Франк никак не бе добре дошла.
– Днес си в почивка, нали? – осведоми се Страйк.
– Да – отвърна Баркли. – Дев е подир новата кръшкаща съпруга, а Мидж се опитва да говори със сексуалната труженичка, която ти снима да си приказва с Голямата стъпка.
– Добре – промърмори Страйк, като за кратко обмисли, но отхвърли мисълта да помоли Баркли да пожертва почивния си ден, – благодаря, че ми съобщи. Ще погледна графика, та да видим как ще можем да държим и двамата под наблюдение.