Веднага, след като Баркли затвори, Страйк получи съобщение от Литълджон, че Голямата стъпка, който рядко се отбиваше в офиса си, е решил този ден да пътува до седалището на фирмата в Бишъпс Стортфорд, намиращо се на шейсет километра разстояние от мястото, където стоеше в момента Страйк. Колкото и да му се искаше да гледа в лицето Литълджон при въпроса защо е пропуснал да спомене в сивито си, че е работил за Патерсън, реши, че ще е най-бързо и чисто да свърши това по телефона, така че му позвъни.
– Здравей – каза Литълджон, щом вдигна.
– Забрави за срещата в един – подхвана Страйк. – Може да говорим сега. Исках да те попитам защо не ме уведоми, че си работил три месеца при Мич Патерсън, преди да дойдеш при мен.
Непосредственият отговор на тези думи беше мълчание. Страйк чакаше, докато наблюдаваше прозорците на братята Франк.
– Кой ти каза? – попита накрая Литълджон.
– Няма значение кой ми е казал. Вярно ли е?
Ново мълчание.
– Да – отвърна Литълджон най-сетне.
– Имаш ли нещо против да ми обясниш защо не го спомена?
Третото поред мълчание никак не успокои гнева на Страйк.
– Слушай…
– Бях уволнен – изрече Литълджон.
– Защо?
– Патерсън не ме харесваше.
– И по каква причина?
– Не знам.
– Ти издъни ли се?
– Не… Личностен сблъсък – отвърна Литълджон.
Само дето ти нямаш личност.
– Имаше ли разправия?
– Не. Той просто ми каза, че не ме иска повече.
Страйк беше сигурен, че има нещо, което се премълчава пред него.
– Има и още нещо. Защо дойде в офиса в понеделника след Великден?
– За разписките – отговори Литълджон.
– Пат беше в почивка. Беше официален празник. Не трябваше да има никой в офиса.
– Забравих – каза Литълджон.
Страйк стоеше с притиснат към ухото си телефон и мислеше. Интуицията му го предупреждаваше, че нещо не е наред, но умът му диктуваше, че няма как да покрият всички настоящи случаи без Литълджон.
– Имам нужда от тази работа – заговори Литълджон за пръв път без подканване. – Децата още се установяват на новото място. Изплащам ипотека.
– Не обичам неискреността – заяви Страйк, – а това включва лъжа чрез премълчаване.
– Не исках да помислиш, че не съм могъл да се справям с работата.
Все още смръщен, Страйк каза:
– Смятай това за устно предупреждение. Ако отново скриеш нещо от мен, заминаваш си.
– Разбрано – отвърна Литълджон. – Няма да го правя.
Страйк затвори. Колкото и трудно да бе да се намерят сътрудници с нужните качества, май отново щеше да му се наложи да търси кандидат. Каквото и да се криеше зад пропуска на Литълджон да спомене за работата си в агенцията на Патерсън, опитът на Страйк в ръководене на хора и в армията, и извън нея го бе научил, че има ли една лъжа, почти със сигурност следват и още.
Сега телефонът в ръката му зазвъня. Отговори и чу плътния дрезгав глас на Пат.
– На телефона е полковник Едуард Грейвс, търси теб.
– Свържи ме – отвърна Страйк, който бе оставил съобщение за родителите на Алегзандър Грейвс на старомоден телефонен секретар в понеделник сутринта.
– Ало? – прозвуча глас на възрастен мъж.
– Добро утро, полковник Грейвс – каза Страйк. Аз съм Корморан Страйк. Благодаря, че ми върнахте обаждането.
– Вие сте детективът, нали?
Изговорът сочеше убедително за принадлежност към висшата класа, а тонът издаваше подозрителност.
– Точно така. Надявах се да говоря с вас за Универсалната хуманитарна църква и за сина ви Алегзандър.
– Да, това го разбрах от съобщението ви. Защо?
– Нает съм от човек, който се опитва да измъкне роднина от Църквата.
– Не ние можем да им дадем съвет – отвърна полковникът с горчивина.
Страйк реши да не споменава пред Грейвс как вече знае за фаталния изход от плана да бъде изведен Алегзандър и каза:
– Питах се също дали ще желаете да разговаряте с мен за внучката ви Дайю.
На фона Страйк дочу глас на стара жена, макар думите да бяха неразличими. Полковник Грейвс изрече встрани от слушалката „Дай ми минута“, преди да каже на Страйк:
– Ние самите наехме частен детектив. Човек на име О’Конър. Познавате ли го?
– Боя се, че не.
– Трябва да се е пенсионирал. Е, добре, ще говорим с вас.
Страйк бе смаян.
– Много любезно от ваша страна. Доколкото разбрах, живеете в Норфък, така ли е?
– В Гарвестън Хол. Можете да го откриете на картата.
– Следващата седмица устройва ли ви?