Полковник Грейвс потвърди, че да, и уредиха срещата за идния вторник.
Докато Страйк пъхаше телефона в джоба си, видя гледка, която не бе очаквал. Двамата братя Франкенщайн бяха излезли от жилищната си сграда неспретнати както винаги, но този път носеха перуки, скриващи високите им чела. Все пак бяха лесно разпознаваеми за Страйк, който помнеше добре ограничения им гардероб и клатушкаща се походка. Заинтригуван от този несръчен метод на преобразяване, той ги последва до автобусна спирка, където след десет минути чакане братята се качиха на автобус номер 301. Отидоха на горния етаж, а Страйк остана на долния, изпрати на Мидж съобщение, че двамата Франк са в движение и че ще ѝ пише допълнително къде да се срещне с него и да поеме наблюдението.
Четиресет и пет минути по-късно братята слязоха на спирката Бересфорд Скуеър в Улуич, а Страйк ги следваше и не отделяше поглед от зле прилягащите перуки. След като повървяха известно време, двамата спряха да сложат ръкавици, след което влязоха в магазин на „Спортс Дайрект“. Страйк имаше чувството, че решението да не влизат в спортен магазин близо до дома им е свързано с некадърния опит да се прикрият, накарал ги да нахлупят перуки, тъй че, след като изпрати на Мидж съобщение за местоположението си, влезе след тях в магазина.
Не че ги бе мислил за гении, но оценката му за интелигентността им падна рязко. По-младият брат все поглеждаше към охранителните камери. В един момент перуката му се плъзна и той я нагласи. Обикаляха магазина със заучено безгрижие, вземаха случайни предмети, показваха си ги един на друг, преди да се отправят към сектора с оборудване за катерене. Сега Страйк започна да прави снимки.
След разговор, проведен шепнешком, двамата Франк избраха масивно въже. Последваха полугласни реплики на разногласие очевидно относно качествата на две различни чукчета. Накрая се спряха на едно гумено, после се отправиха към касата, платиха за покупките и излязоха от магазина с пакети под мишници, а Страйк пое подире им. Малко след това братята се отбиха в „Макдоналдс“. Страйк прецени, че не е препоръчително да влиза след тях, тъй че остана на улицата да наблюдава входа. Току-що бе пратил съобщение на Мидж да я въведе в курса, когато телефонът му позвъни. Изписа се непознат номер.
– Корморан Страйк.
– Да – изрече агресивен мъжки глас. – Какво искаш?
– Кой се обажда? – попита Страйк. Чуваше на фона тракане и мъжки гласове.
– Джордан Рийни. Сестра ми каза, че тормозиш семейството ми, дявол го взел.
– Никакъв тормоз не е имало – отвърна Страйк. – Обадих се на бившата ти съпруга да проверя дали…
– Не ми е бивша, тя ми е съпруга, защо я тормозиш?
– Не е имало тормоз – повтори Страйк. – Исках да предам съобщение до теб, имам желание да говорим за УХЦ.
– Това пък защо?
– Провеждам разследване…
– Стой настрани от жена ми и сестра ми, ясно?
– Нямам намерение да доближавам никоя от тях. Дали си готов…
– Нямам какво да ти кажа за нищо, разбра ли? – Рийни вече почти викаше.
– Дори и за прасетата ли? – попита Страйк.
– Ама, по дяволите, защо прасета…? Кой е говорил за шибаните прасета?
– Жена ти ми каза, че си имал кошмари, свързани с прасета.
Предчувствие накара Страйк да отдалечи телефона от ухото си. И то се знае, Рийни мигом взе да реве:
– ТОВА ПЪК ЗА ЧИЙ ДЯВОЛ ТИ ГО Е КАЗАЛА? ЩЕ ТИ СЧУПЯ КРАКАТА, АКО ПАК ИДЕШ ДА ГОВОРИШ С ПРОКЛЕТАТА МИ ЖЕНА, ШИБАН ДУХАЧ…
Последва серия от силно тракане. Страйк предположи, че Рийни блъска слушалката на затворническия телефон в стената. Втори мъж извика: „Ей, Рийни!“, последваха шумове и линията прекъсна.
Страйк прибра телефона обратно в джоба си. В продължение на десет минути стоя и дърпа от вейп устройството си, мислеше и наблюдаваше вратата на „Макдоналдс“. Накрая отново извади телефона и позвъни на стария си приятел Пищяла.
– Здрасти, Горелка – обади се познатият глас след две позвънявания.
– Как е Ейнджъл? – попита Страйк.
– Миналата седмица започна терапия – отвърна Пищяла.
– Видя ли се с баща си?
– Да. Той не искаше, гадината, но аз го убедих.
– Хубаво – каза Страйк. – Слушай, нужна ми е услуга.
– Казвай.
– Става дума за тип на име Кърт Джордан Рийни.
– И?
– Надявах се лично да разговаряме – каза Страйк. – Свободен ли си по-късно днес? Мога да дойда при теб.
Пищяла беше благонастроен и се уговориха да се срещнат следобед в кафене в Ист Енд, добре познато и на двамата, след което Страйк затвори.
33