Тримата бяхте всичко за нея.
Страйк никога не мислеше за Леда като за майка с три деца, но старият му приятел му припомни съществуването на човек, за когото Страйк се сещаше най-много веднъж годишно: доста по-младия му полубрат, син на Леда и убиеца ѝ. На момчето предсказуемо бе дадено ексцентрично име – Суич. Роди се малко след като Страйк постъпи в университета в Оксфорд. Не изпитваше буквално нищо към врещящото бебе дори когато сияещата Леда настояваше по-големият ѝ син да вземе братчето си на ръце. Най-яркият спомен на Страйк от онова време беше ужасът му да остави Леда в коптора, който обитаваха с все по-нестабилния ѝ и агресивен съпруг. Бебето бе просто допълнително усложнение и завинаги омърсено в очите на Страйк поради това, че бе син на Уитъкър. Детето едва бе навършило годинка, когато Леда умря, след което бе осиновено от родителите на бащата.
Не изпитваше никакво любопитство къде се намира Суич в момента, нито желание да се срещне с него и да го опознае. Доколкото му бе известно, Луси имаше същата настройка. Но Страйк побърза да се поправи: той нямаше представа какво чувства Луси. Може би Суич бе един от братята ѝ, с които тя поддържаше контакт и го криеше от Страйк, приел самомнително, че знае всичко за нея.
Страйк отново влезе в метростанцията „Бетнал Грийн“, обременен с чувство на неловкост и вина. Би се обадил на Робин, ако имаше достъп до нея, не за да я отегчава с личните си проблеми, а да я уведоми, че Пищяла е готов да помогне да бъде развързан езикът на Джордан Рийни, че и Пищяла също смята, че полицията греши за убийството на Пърбрайт, и че братята Франк са излезли преобразени да купуват въже. Отново фактът, че връзката с нея е невъзможна и вероятно щеше да си остане така дълго време, го накара да осъзнае колко много самият ѝ глас дори повдигаше духа му. И не само това, но си даде сметка как той, толкова самостоятелен и независим човек, бе свикнал да разчита, че тя винаги е насреща и неизменно е на негова страна.
34
Нужна е желязна дисциплина, за да се разбие и постави под контрол Страната на Злото, силите на упадъка.
Но борбата носи и награда със себе си. Сега е времето
да се положат основите на властта и командването
в бъдеще.
„Идзин“, или „Книга на промените“
Робин копнееше за самота, сън и храна, но режимът в Чапман Фарм бе устроен така, че и трите бяха крайно оскъдни, и при някои от новодошлите напрежението вече си казваше думата. Робин бе станала свидетел как зеленокосата Пени Браун бе мъмрена от Тайо Уейс, задето изпусна куп чисти и сгънати чаршафи на земята, докато ги носеше през двора. Бека Пърбрайт бързо поведе Огнената група към свинарника, но не и преди те да видят как Пени избухна в плач.
По завоалирани и не тъй завоалирани начини започна да се прокрадва апокалиптична нотка наред с критиките за материализъм и социално неравенство, с които новодошлите бяха бомбардирани. Липсата на контакт с външния свят служеше да засилва усещането, че човек се намира в бункер, докато членовете на Църквата предоставяха редовни сведения за ужасите на войната в Сирия и за бавното умиране на планетата. Тези брифинги бяха пропити с дух на неотложност: само пробудените можеха евентуално да предотвратят глобална катастрофа, защото хората в сапунения мехур продължаваха себично и апатично да засилват обречеността на човечеството.
Папа Джей и УХЦ сега бяха открито описвани като най-добрата надежда на света. Макар Уейс да не се бе появявал след първата вечеря, Робин знаеше, че той още присъства във фермата, защото църковните членове често го споменаваха с приглушени почтителни гласове. Това, че появите му бяха редки, по-скоро възпламеняваше, отколкото да потушава възхитата на последователите му. Робин предполагаше, че се е скрил някъде във фермерската къща и се храни отделно от редовите членове, които при всичките словоизлияния на Църквата за органично произвеждана от етични източници храна се хранеха предимно с евтини дехидратирани нудли и мизерни количества протеин под формата на обработени меса и сирена.
В сряда сутринта Мадзу Уейс, която, за разлика от съпруга си, често бе виждана да се носи царствено из двора, проведе съвместен сеанс в храма с Огнената и Дървената група. На централната сцена във форма на петоъгълник в кръг бяха подредени черни лакирани столове. Мадзу държа кратка реч относно нуждата от духовна смърт и прераждане, които, каза тя, можели да се осъществят само щом веднъж бъдат приети, излекувани и отблъснати миналите болки и заблуди. После прикани хората от групите да споделят несправедливости и жестокости, извършени спрямо тях от членове на семействата, партньори или приятели.