Момичето със сърцевидното лице бе нескрито изолирано от Огнената група през останалата част от следобеда. На Робин силно ѝ се искаше да ѝ прошепне думи за подкрепа, но имитираше останалите и я игнорираше.
Двайсет и четири часовият им пост започна в сряда вечерта. Робин получи в трапезарията само чаша топла вода, ароматизирана с лимон. Като се огледа наоколо, видя, че само Огнената, Дървената и Земната група бяха подложени на постене; на Металната и Водната им бе сервиран обичайният буламач от варени зеленчуци и нудли. Не ѝ се вярваше всичките им членове да са пропаднали на прегледа за физическа годност на доктор Джоу. От откъслечни забележки на постещите, седящи недалеч от нея, Робин заключи, че те биват приемани като по-достойни от онези, на които бе давана храна, и очакваха бъдещите двайсет и четири часа гладуване като един вид медал за храброст.
Робин се събуди на следващия ден, последния от едноседмичния ѝ престой, само след няколко часа сън, прекъснат от свиващия ѝ се от глад стомах. Тази вечер се очакваше да открие пластмасовия камък до оградата на фермата. Мисълта едновременно я вълнуваше и плашеше. Още не бе правила опит да излиза от спалното помещение през нощта и се тревожеше не само, че ще бъде забелязана по пътя към гората, но и че може да не открие точното място в тъмното.
След закуска, която за трите постещи групи се състоеше от поредната чаша топла вода с лимон, всички новаци бяха събрани за втори път, откакто бяха разпределени в групи при пристигането си, а после отведени от членове на Църквата в лявото крило на фермерската къща. Там имаше празно помещение с каменна настилка, по средата на което стръмна дървена стълба водеше към сутерена.
Долу имаше стая с дървена ламперия, за която Робин си помисли, че се простира почти по цялата дължина на къщата. В отсрещния спрямо стълбата край се издигаше сцена пред екран почти толкова голям, колкото онзи в храма на Рупърт Корт. Имаше приглушено осветление, а подът бе покрит с рогозки. Новаците бяха инструктирани да седнат на земята с лице към сцената и Робин се усети като едно време в началното училище. На някои им бе трудно да го изпълнят, като на Уолтър Фърнсби например, който едва не се стовари върху съседа си, докато тромаво и сковано се отпусна на пода.
След като всички вече бяха седнали, лампите угаснаха и остана осветена само сцената.
В светлината на прожектора пристъпи Джонатан Уейс, облечен в оранжевата си роба, стигаща до земята, красив с дългата си коса, сини очи и брадичка с трапчинка. Разнесоха се спонтанни аплодисменти и не само от членовете на Църквата, но и от новите хора. През пролука вляво от себе си Робин видя въодушевеното и зачервено лице на вдовицата Марион Хъксли, очевидно запленена от Уейс. Амандийп бе сред най-силно ръкопляскащите.
По лицето на Джонатан се изписа типичната му усмивка на непретенциозност и той направи жест да умири възбуденото множество, след това събра длани, поклони се и каза:
– Благодаря ви за вашата служба.
– И ние за твоята – прозвуча в хор.
– Това не са просто думи. – Уейс обходи всички лица с усмивката си. – Аз съм искрено признателен за онова, което ни дадохте тази седмица. Жертвахте време, енергия и мускулна сила, за да ни помогнете в поддръжката на фермата. Помогнахте да бъдат събрани средства за благотворителната ни дейност и започнахте да изследвате собствената си духовност. Дори да не останете повече при нас, ще сте сътворили нещо добро и трайно – за нас, за себе си, за жертвите на този материалистичен свят. А сега – каза и усмивката му помръкна – нека поговорим за този свят.
От скритите високоговорители прозвуча драматична музика на орган. Екранът зад Уейс оживя. Пред новаците се занизаха държавни глави, богати знаменитости, висши правителствени чиновници, а Уейс заприказва за неотдавна изтекла информация относно офшорна правна кантора: Досиетата от Панама, за които Робин бе гледала репортажи по телевизията преди пристигането си в Чапман Фарм.
– Измами, клептокрация, укриване на данъци, нарушаване на международни санкции – заизрежда Уейс към закрепения на дрехата си микрофон. – Алчният материалистичен световен елит е изобличен в цялото си двуличие да укрива богатства, една малка част от които би могла да реши повечето от световните проблеми…
На екрана уличени в недобросъвестни действия крале, президенти и премиери се усмихваха и помахваха от подиуми. Прочути актьори сияеха на червени килими и сцени. Елегантно облечени бизнесмени махваха с ръка на въпроси на журналисти.