– Вие сте забележителни – прозвуча рязко гласът на Уейс, попрегракнал от всякога.
И в пълно противоречие със себе си Робин изпита ирационална гордост от одобрението на Уейс.
– Невероятни хора сте – продължи Уейс, като започна да се разхожда напред и назад. – И сами нямате представа за това, така ли е? – усмихна се на обърнатите нагоре към него лица. – Не си давате сметка, че сте една изключителна група кандидати. Забелязахме го от мига на пристигането ви. Членовете на Църквата ми казаха: „Това са специални хора. Може да се окажат тъкмо онези, които сме чакали“. Светът е на ръба на бездна. Дванайсет без десет е, Армагедон се задава. Противникът може да печели, но Благословената Божественост не се е отказала още от нас. Доказателството ли? Те изпратиха вас тук и вие може да ни дадете шанс. Вече е говорила с вас чрез средства, които има на свое разположение, и думите ѝ са пробили през шумовете на материалистичния свят. Ето защо сте тук. Но тази седмица вие дишахте чист въздух. Празният шум отмря и сега виждате по-ясно, отколкото преди. Сега е времето за знак от Божествеността. Сега е мигът да прогледнете истински. Да разберете изцяло.
Уейс се отпусна на колене. Затвори очи. Докато новаците го гледаха като омагьосани, той заговори със звънтящ глас:
– Благословена Божественост, ако е по Твоята угода, прати ни Свой посланик. Нека Удавената пророчица дойде при нас тук и да докаже, че има живот след смъртта, че чистият дух живее независимо от материалното тяло, че наградата за живот, отдаден на служба, е вечен живот. Благословена Божественост, вярвам, че тези хора са достойни. Прати Дайю при нас сега.
В тъмното и горещо помещение се възцари абсолютна тишина. Очите на Уейс бяха все така затворени.
– Благословена Божественост – прошепна той, – нека тя да дойде.
От зрителите се изтръгна колективно ахване.
На сцената от нищото се появи прозрачната глава на момиче. Усмихваше се.
Разтревожена, Робин погледна назад през рамо в търсене на прожекционен апарат, но нямаше лъч светлина, а стената беше солидна. Отново впери поглед напред с разтупкано сърце.
Под усмихнатата спектрална глава се появи тяло. Момичето имаше дълга черна коса и носеше бяла рокля до петите. Вдигна ръка и помаха по детински на множеството. Няколко души ѝ помахаха в отговор. Повечето изглеждаха ужасени.
Уейс отвори очи.
– Ти дойде при нас – промълви.
Дайю бавно се обърна към него. Виждаха през нея как коленичилият Уейс ѝ се усмихва през сълзи.
– Благодаря ти – изхлипа Уейс. – Не те призовавам обратно, воден от себичност, ти го знаеш… макар че да те видя е…
Той преглътна.
– Дайю – прошепна, – готови ли са те?
Дайю се обърна бавно с лице към публиката. Очите ѝ обходиха новаците. Усмихна се и кимна.
– И аз така мислех – отрони Уейс. – Върви си с благополучие, малка моя.
Дайю допря ръка до устата си и сякаш прати въздушна целувка към новите кандидати. Бавно започна да избледнява, докато за кратък момент само лицето ѝ остана да просветва в мрака. После изчезна.
Зрителите бяха съвършено неподвижни. Никой не проговори, не се обърна към съседа си да коментира видяното. Уейс се изправи и избърса очи с ръкава на робата си.
– Тя се завръща от Рая, когато знае, че имаме нужда от нея. Угажда на своя глупав Папа Джей. Осъзнава, че сте твърде ценни, за да ви пропуснем. А сега – изрече тихо Уейс – последвайте ме към храма.
35
Деветка най-отгоре:
Отваря се път към рая.
„Идзин“, или „Книга на промените“
Новаците се изправиха на крака, когато лампите светнаха. Уейс слезе и закрачи сред тях, като спираше тук и там да поздравява някои хора по име, та макар никога да не бе запознаван с тях. Удостоените с тази чест оставаха като гръмнати.
– Роуина – усмихна се той на Робин. – Чух прекрасни неща за теб.
– Благодаря – промълви Робин отмаляла и го остави да стисне двете ѝ длани в своите.
Хората около Робин я гледаха със завист и новооткрит респект, а Уейс продължи към стълбите, които водеха обратно във фермерската къща.
Събралите се го последваха. Когато Робин наближи върха на стълбите, видя зад прозорците залез: прекарали бяха целия ден в тъмното и задушно помещение.
И тогава до слуха ѝ достигнаха звуците на силна рокмузика, гърмяща от високоговорители в двора. Църковни членове се бяха строили в две редици, образуващи проход между фермерската къща и храма, пееха и пляскаха в такт с песента. Когато Робин се показа навън във влажната привечер, започна припевът: