– Не мога, ти не разбираш… Не мога…
– С-с-страх те е!
Робин чу бързо отдалечаващи се стъпки и беше сигурна, че момичето е побягнало в другата посока и че Уил я гони, защото гласът му прозвуча по-отдалеч, когато заговори отново.
– Лин…
– Ако не ме н-н-направиш т-т-трудна отново…
Гласовете станаха неразличими. Робин продължи да лежи неподвижно в скривалището си с бясно биещо сърце и уши, напрягащи се да чуят какво става. Двойката продължаваше да спори, но тя вече не долавяше думите им. Не знаеше колко дълго лежа и се ослушва. Най-сетне гласовете и стъпките съвсем заглъхнаха.
Робин остана в същата поза още пет минути, уплашена двамата да не се върнат, после се надигна изтръпнала.
Все така стискаше бележката на Страйк в ръката си. Няколко пъти пое дълбоко дъх, после отново включи фенерчето, приглади листа и прочете написаното.
Четвъртък, 14 април
Надявам се всичко да върви добре там. Дев ще остави това писмо и ще е в околността до събота, за да проверява камъка, докато оставиш бележка в него. Ако нищо не пристигне, ще те видим в неделя.
Срещнах се с Абигейл Глоувър, дъщерята на Джонатан Уейс. Разправи интересни неща. Твърди, че Дайю не е дъщеря на Уейс, а на Алегзандър Грейвс. По времето на смъртта и` е имало съдебна битка за попечителство над нея между семейство Уейс и родителите на Грейвс. Абигейл твърди, че е страдала от много насилие там, била е затворена гола в свинарника за три дни, след като Дайю се удавила, но уви, няма желание да даде официални показания.
Във вторник имам среща с родителите на Алегзандър Грейвс. Ще те уведомя как е минала.
Още се опитвам да открия Чери Гитинс, момичето, завело Дайю да плува. Заловил съм се да разчепкам смъртта на Дайю и имам съмнения. Всичко, което успееш да откриеш там, ще е от полза.
Май намерих начин да накарам Джордан Рийни да проговори – Пищяла има приятели в затвора.
Литълджон ме тревожи. Не ми е казал, че е работил при Патерсън три месеца, преди да дойде при нас. Опитвам се да му намеря заместник.
Двамата Франковци се държат странно, може би планират отвличане.
Да се пазиш. Когато и да пожелаеш да излезеш, само кажи. Ще разбием вратата, ако трябва.
С х
Робин не беше сигурна защо бележката я разплака, но на листа капна сълза. Връзката с живота ѝ отвън ѝ подейства като лекарство, даде ѝ сили, а предложението за разбиване на вратата и едничката целувка до инициала на Страйк усети като прегръдка.
Сега извади химикалката, подпря малкото купче хартия на коляно и започна да пише несръчно, като държеше фенерчето с лявата си ръка.
Всичко върви добре. Тази вечер се присъединих към Църквата. Извърших пълно потапяне в басейна в храма.
Уил Еденсор е тук и тъкмо чух разговор между него и Лин, дъщерята на Диърдри Дохърти. Тя го умоляваше отново да я направи „трудна“, та да не се налага да спи с „онзи“. Нямам представа кой е „онзи“. Лин дори предложи да си тръгнат, но Уил звучи напълно индоктриниран и отговори, че това би означавало да бъдат прокълнати. Не мога да съм сигурна, но ако тя вече е родила дете тук, може да е на Уил. Ако е така, със сигурност е била малолетна, когато е родила, защото и сега изглежда съвсем млада.
Дотук не съм ставала свидетел на насилие, но лишаването от сън и недохранването са реални.
Тази вечер видях духът на Дайю да се материализира от нищото, да се движи и да маха на всички нас. Джонатан У. я призова. Нямам представа как беше направено, но трябва да кажа, че бе много ефектно и успя да убеди почти всички.
Робин направи пауза, като се мъчеше да извика в паметта си нещо друго, което да е значимо за Страйк. Вече трепереше от студ и бе толкова уморена, че едвам успяваше да разсъждава.
Мисля, че това е всичко, съжалявам, че няма повече. Да се надяваме, че сега, като вече съм член на Църквата, ще започна да виждам лошите неща.
Звучи като добра идея да се отървеш от Литълджон при първа възможност.
Робин х
Тя сгъна бележката, пъхна я в камъка, служещ като сейф, и го върна там, където го беше намерила. После с мъка на сърце накъса писмото на Страйк на малки парченца и пое обратно между дърветата към далечната ферма, като хвърляше по пътя си миниатюрните хартийки в различни туфи коприва.
Само че бе толкова изморена, та изгуби всякакво чувство за посока. Скоро се озова сред плътна група дървета, през която определено си спомняше, че не е минавала на идване. У нея отново започна да се надига паника. Накрая с мъка се провря между два ствола, обрасли с увивни растения, мина през малка просека и тогава с писък, който не можа да сдържи, падна върху нещо твърдо и остро.