– Не бяхме виждали никоя от предишните му приятелки – добави госпожа Грейвс. – Преживяхме известен шок.
– И защо? – пожела да узнае Страйк.
– Ами… – заговори госпожа Грейвс – тя беше много млада и…
– Мръсна – вметна Филипа.
– …неособено чиста – продължи госпожа Грейвс. – С дълга черна коса, кльощава, с непрани джинси и нещо като туника.
– Не говореше – добави полковник Грейвс.
– Не каза нито дума – потвърди госпожа Грейвс. – Просто седеше до Али там, където сега седят Ник и Пипс, и се бе вкопчила в ръката му. Опитахме се да сме мили, нали? – погледна умолително тя към съпруга си. – Но тя само ни фиксираше иззад косата си. И Али разбра, че не я харесваме.
– Никой не би могъл да я хареса, по дяволите – отсече Никълъс.
– Вие също ли я видяхте? – попита Страйк.
– Срещнах я по-късно – отвърна Никълъс. – Тръпки ме побиха от нея.
– Нейното не беше срамежливост – каза госпожа Грейвс. – Срамежливостта бих я разбрала, но не по тази причина тя не казваше нищо. Човек имаше усещането за истинска… лошотия. Али мина в отбранителна позиция… нали, Арчи? Един вид „Мислите, че я харесвам, защото не съм наред с главата“… Е, разбира се, ние не си помислихме това, но личеше, че тя насърчава… лабилната му страна.
– Нямаше и съмнение, че тя е по-силната личност – кимна полковник Грейвс.
– Не може да е била на повече от шестнайсет, а Али беше на двайсет и три, когато се запозна с нея – каза госпожа Грейвс. – Много е трудно да се обясни. Гледано отвън, изглеждаше… Искам да кажа, според нас тя беше прекалено млада за него, но Али… – Гласът ѝ секна.
– О, да му се не види, Гунга – обади се сърдито Никълъс.
Вонята от пръдналото куче тъкмо бе стигнала до ноздрите на Страйк.
– Ама с какво го храните? – обърна се Филипа към родителите си.
– Снощи хапна малко от заека ни – отвърна с извиняващ се тон госпожа Грейвс.
– Разглезваш го, мамо – тросна се Филипа. – Прекалено си мека с него.
Страйк остана с впечатление, че преувеличеният за случката гняв не е свързан с кучето.
– Кога Али се премести във фермата? – попита той.
– Много скоро след поканата на чай – отговори госпожа Грейвс.
– Той още ли беше на социални помощи по това време?
– Да – кимна полковникът. – Но имаше и семеен доверителен фонд. След като навърши осемнайсет, имаше право да заявява средства от него.
Страйк извади бележник и писалка. Филипа и Никълъс бдително наблюдаваха движенията му.
– Започна да прави заявки за теглене от мига, в който заживя с Мадзу, но настоятелите не бяха готови да му дадат пари, които просто да профука – обясни полковникът. – После един ден Али неочаквано цъфна тук и обяви, че Мадзу е бременна.
– Каза, че искал пари, за да купи разни неща за бебето и за Мадзу, та да не търпи лишения – додаде госпожа Грейвс.
– Дайю се е родила през май 1988 година, нали? – пожела да уточни Страйк.
– Точно така – потвърди госпожа Грейвс. Треморът в ръцете ѝ се засили и чаят ѝ бе подложен на риск да се разлее. – Роди се във фермата. Али ни се обади по телефона и ние веднага отидохме там с кола, та да видим бебето. Мадзу лежеше в мръсно легло и кърмеше Дайю, а Али беше много слаб и не преставаше да шава нервно.
– Също толкова зле беше, както преди да бъде арестуван – допълни полковник Грейвс. – Спрял беше лекарствата си. Каза ни, че нямал нужда от тях.
– Бяхме занесли подаръци за Дайю, а Мадзу дори не ни благодари – отбеляза съпругата му. – Но ние продължавахме да ги посещаваме. Тревожехме се за Али и за бебето, защото битовите условия бяха крайно нехигиенични. Но Дайю беше много сладка. Приличаше досущ на Али.
– Одрала му беше кожата – кимна полковникът.
– Само дето беше с тъмна коса, а Али беше рус – добави госпожа Грейвс.
– Имате ли снимка на Али? – попита Страйк.
– Ник, би ли…? – помоли госпожа Грейвс.
Никълъс се пресегна зад себе си и извади снимка в рамка зад тази на Филипа, яхнала големия сив кон.
– Това е Али на двайсет и втория си рожден ден – каза госпожа Грейвс, когато Никълъс подаде снимката през масата. – Когато още беше добре, преди…