Напишете адреса, на който да бъде изпратено писмото, на гърба на листа.
Робин написа:
Моля те, би ли предала на родителите ни, че оставам тук, защото знам, че те са на техния круиз. Чудесно е да имам отново усещане за цел и да научавам толкова много. Роуина
Обърна листа и от другата му страна написа улица, за която от служебните си наблюдения знаеше, че съществува в Клапъм, избра случаен номер на сграда и измисли пощенски код, от който вероятно само SW11 беше точно.
Като вдигна поглед, видя, че повечето хора са приключили с писането. Вдигна ръка и предаде завършеното писмо на усмихнатата Бека, след което зачака всички да приключат със задачата. Накрая, когато писмата, хартията и химикалките бяха събрани, им позволиха да станат и да се върнат обратно горе.
Когато Робин излезе в двора, видя доктор Анди Джоу да бърза към двойната резбована врата на фермерската къща, понесъл медицинска чанта. Имаше отнесен и тревожен вид, контрастиращ с обичайната му овладяност. Докато другите от групата ѝ, писала писма, се скупчиха около басейна на Удавената пророчица, за да отдадат обичайните си почести, Робин изостана назад да наблюдава Джоу. Вратите на фермерската къща се отвориха и тя зърна възрастна индийка. Джоу прекрачи прага и се скри от поглед, а вратите се затвориха зад него. Робин, която всеки ден живееше в очакване бременната Ван да започне да ражда, се почуди дали това не обяснява бързането на Джоу.
– Удавената пророчица ще благослови всички, които я почитат – промърмори тя, когато дойде редът ѝ пред басейна, както обикновено топна ръката си в студената вода и намаза челото си, след което настигна Кайл, Амандийп и Вивиън. Вивиън тъкмо казваше:
– …сигурно много ще се ядосат, но хич не ме е грижа. Сериозно ви казвам, мястото им е в учебник като илюстрация на „фалшива същност“. Едва откакто съм тук, започнах истински да осъзнавам какво са правели с мен. Разбирате ли ме?
– Абсолютно – отвърна Кайл.
Писмописците бяха от първите, пристигнали в трапезарията, и съответно можеха да си избират места. Робин, която гледаше на всяко хранене като на възможност да събира информация, защото бе единственото време за смесване на църковните членове, предпочете да седне до няколко души, които разговаряха шепнешком. Толкова бяха погълнати от темата си, та не забелязаха веднага, че Робин е до тях.
– …каза, че Джейкъб бил много зле, но мисля, че доктор Джоу…
Говорещият – чернокож младеж с къси расти, млъкна, без да довърши. За раздразнение на Робин Амандийп, Кайл и Вивиън я бяха последвали до масата. Високият глас на Вивиън бе предупредил шепнещите си за тяхното присъствие.
– …ами тогава, честно казано, могат да вървят в ада – отсече Вивиън.
– Не използваме подобни изрази – остро изрече младежът с растите към Вивиън и тя се изчерви.
– Съжалявам, не исках…
– На никого не пожелаваме да иде в ада – поясни младият човек. – В УХЦ членовете не желаят редиците на Противника да се увеличават.
– Не, разбира се, че не – измънка Вивиън, вече аленочервена. – Искрено съжалявам. Всъщност трябва да ида до тоалетната…
Минута по-късно сърдитата на вид жена с бръсната глава, преместена от друг център на УХЦ, влезе в бързо пълнещата се трапезария. След като се огледа, се отправи към освободеното от Вивиън място. Робин видя как Кайл понечи да каже, че столът е зает, но след като отвори уста, бързо я затвори отново.
– Здравей – каза винаги бъбривият Амандийп и протегна ръка към жената с очила. – Амандийп Сингх.
– Емили Пърбрайт – промърмори жената и пое ръката му.
– Пърбрайт? Виж ти… да не би Бека да ти е сестра? – попита Амандийп.
Робин разбираше изненадата на Амандийп, защото двете млади жени ни най-малко не си приличаха. Освен контраста между винаги грижливо сресаната и лъскава подстригана на каре коса на Бека и почти голата глава на Емили последната неизменно бе с изражение, подсказващо лошо настроение и избухливост, в пълен противовес на невъзмутимо веселата Бека.
– Тук не използваме думи като „сестра“ – отвърна Емили Пърбрайт. – Още ли не сте го научили?
– О, да, извинявай.
– С Бека някога бяхме сродни плътски обекти, ако това имаш предвид – студено изрече Емили.
Групата от църковни членове, които си бяха шепнали, когато Робин седна на масата, сега дискретно промениха пози, за да загърбят Емили. Невъзможно бе да не се стигне до заключение, че Емили е в немилост, и интересът на Робин към нея се удвои. Но за радост, Амандийп никак не бе обезкуражен в своята общителност.
– Значи си израснала тук, във фермата? – попита той Емили.