Единствената ѝ съпротива срещу агресивното индоктриниране бе постоянното напомняне към самата себе си с каква задача е във фермата. Уви, третата ѝ седмица тук предостави много малко полезна информация. Все така нямаше никаква възможност да ангажира в разговор Емили Пърбрайт или Уил Еденсор поради непризнатата система на сегрегация във фермата. Макар Уил да бе богат, а Емили да беше почти цял живот член на Църквата, в момента и двамата полагаха черен труд в полето или като домашни прислужници, докато Робин все така прекарваше повечето си време в храма или в лекционната зала. И все пак тя се опитваше скришом да ги наблюдава, при което стигна до няколко заключения.
Първото бе, че Уил Еденсор се опитва, доколкото смее, да поддържа личен контакт с белокосото детенце, което Робин го бе видяла по-рано да утешава. Вече бе почти сигурна, че Цин е дъщеря на него и Лин Дохърти, убеждение, което бе подсилено, когато видя Лин да гушка детето зад храсти край фермерската къща. Уил и Лин бяха в очевидно нарушение на учението на Църквата за материалното притежание и рискуваха сериозно наказание, ако постоянният им стремеж да поддържат родителски връзки с дъщеря си дойдеше до знанието на Мадзу, Тайо и Бека, които сега бяха върховната власт в Чапман Фарм в отсъствието на Джонатан Уейс.
Още по-интригуващи бяха забелязаните от Робин знаци за напрежение и може би неприязън между сестрите Пърбрайт. Не беше забравила, че Бека и Емили бяха обвинили покойния си брат в сексуален тормоз над тях, и все пак не виждаше белези на солидарност между двете. Тъкмо обратното, когато се окажеха близо една до друга, никога не се поглеждаха и всяка бързаше да се отдалечи нанякъде. Предвид че църковните членове обикновено не пропускаха да се поздравят, като се разминаваха в двора, и се забелязваше подчертана любезност да си отварят врати едни на други, да си отстъпват място в трапезарията и прочее, подобно поведение определено не можеше да се обясни със страх от обвинение в материално притежание. Робин се питаше дали Бека не се бои, че репутацията ѝ може да бъде опетнена от беглата аура на позор, заобикаляща Емили с нейната обръсната глава, или имаше друга по-лична причина, източник на враждебност. Сестрите изглеждаха единни само в едно: в презрението си към жената, довела ги на този свят. Нито веднъж Робин не видя сянка от сърдечност или дори знак за разпознаване на Луиз от страна на която и да било от дъщерите ѝ.
Робин все така водеше сметка за дните с помощта на камъчета. Приближаването на третия ѝ четвъртък във фермата носеше вече познатата смесица от възбуда и нервност, тъй като копнееше за връзка с външния свят, но пък нощното ѝ промъкване до пластмасовия камък си оставаше все така стресиращо.
Когато лампите бяха угасени, тя отново се облече под завивките, изчака другите жени да се умълчат и обичайните хъркащи да докажат, че са заспали, и тихо се измъкна от леглото. Нощта бе студена, остър вятър духаше в тъмното поле, когато Робин го прекоси, а щом влезе в гората, дърветата около нея пукаха и шумоляха. За нейно облекчение този път откри по-лесно пластмасовия камък.
Когато го отвори, видя писмо от Страйк, бележка с почерка на Райън и за нейно удоволствие, блокче млечен шоколад „Кадбъри“. Настани се зад дърво, разкъса опаковката му и го изяде на няколко хапки. Беше толкова гладна, че не можа да се наслади на вкуса му. После включи фенерчето и зачете писмото на Райън.
Мила Робин,
Много се зарадвах да получа известие от теб, вече бях започнал да се тревожа. Тази ферма явно е странна, но ти си момиче, израсло в провинцията, и сигурно там не ти е толкова неприятно, колкото би ми било на мен.
При мен няма особени новини. В момента работя по нов случай с убийство, но не е така вълнуващ без присъствието на секси частна детективка, ангажирана с него.
Снощи проведох дълъг телефонен разговор с майка ти. Притеснява се за теб, но мисля, че успях да я успокоя.
Сестра ми в Сан Себастиан иска да отидем там през юли, защото умира от желание да се запознае с теб. Има и по-лоши начини да се отпразнува излизането ти от онова място.