Във всеки случай много ми липсваш, затова, моля те, внимавай да не се присъединиш към сектата и завинаги да си останеш там.
С обич Райън ххх
П. П. Растенията ти още са живи.
Въпреки погълнатия преди това шоколад писмото не повдигна особено духа на Робин. Да научи, че Райън и майка ѝ се тревожат за нея, никак не помогна за уталожване на чувството за вина и страх, които усърдно ѝ вменяваше УХЦ. Нито пък в момента можеше да мисли за неща като лятна ваканция, когато всеки ден траеше сякаш цяла седмица.
После насочи вниманието си към писмото от Страйк.
Четвъртък 28 април
Браво на теб за съобразителността по повод „сестра ти”. Мидж ти написа отговор от Плимптън Роуд 14, NW6 2JJ, който адрес ще е на писмото. Там живее сестрата на Пат (има различна фамилия от нея, така че няма да се открие лесно връзка – би могла да е хазайката на Териза). Тя ще ни съобщи, ако пишеш отново, ще вземем писмото и Мидж може пак да ти отговори.
Срещнах се със семейство Грейвс. Оказва се, че Алекс Грейвс оставил четвърт милион лири, които Мадзу е наследила при смъртта на Дайю. Полковник Грейвс е убеден, че семейство Уейс и Чери са били в сговор относно удавянето. Не успях да се добера до Чери Гитинс въпреки две възможни следи. Животът и` след напускането на фермата определено навежда на мисълта, че тя има какво да крие: на няколко пъти си сменя името и има досег със закона покрай приятел, извършил въоръжен грабеж на аптека.
Няма много други новини. Двамата Франк са се закротили. Все още търся заместник на Литълджон. Уордъл се кани да ми прати някого и се опитвам да уредя интервю.
Не забравяй: в мига, щом не издържаш вече, само кажи и ще дойдем да те приберем.
Сх
За разлика от писмото на Райън, това ѝ донесе известна утеха, тъй като Робин се бе притеснявала как ще поддържа жива измислицата за Териза. Извади със зъби капачката на химикалката и започна да пише отговор на Страйк, като се извиняваше за липсата на конкретна информация, но твърдеше, че не иска да си тръгва от фермата, докато не узнае нещо, което сър Колин да може да използва срещу Църквата. Завърши писмото си с благодарности за шоколада, надраска набързо няколко реда за Райън, прибра двата листа с фенерчето и химикалката в камъка, после накъса на ситни парченца техните писма и обвивката от шоколада. Вместо да ги разпръсне из гората, пъхна ръка под бодливата тел и ги пусна на пътя, където вятърът мигом ги подхвана и отнесе. Робин гледаше как белите късчета изчезват в мрака и изпита завист към тях, че се отдалечават от Чапман Фарм.
След това тръгна по обратния път през шепнещата гора, като леко зъзнеше, макар да носеше пижама под анцуга си, докато не излезе на полето и не пое през него.
42
Деветка на пета позиция:
Пъпеш, покрит с върбови клонки.
Скрити редове…
Пъпешът като рибата е символ
на принципа на мрака.
„Идзин“, или „Книга на промените“
Робин почти бе стигнала до портата с пет греди, когато чу гласове и видя фенери да се полюшват в прохода между сградите с мъжките и женските спални помещения. Ужасена се наведе зад живия плет, убедена, че празното ѝ легло е било открито.
– …претърсете Долната нива и гората – изрече глас, който ѝ се стори, че е на Тайо.
– Няма как да е стигнал толкова далеч – каза втори мъжки глас.
– Прави каквото ти се казва, да му се не види – тросна се Тайо. – Вие двамата проверете Стаите за уединение, всичките.
Мъж се прехвърли през портата с пет греди с полюшкващ се фенер едва на десет крачки от мястото, където се бе привела Робин. Светлината за миг се насочи към нея и се отклони, когато той отмина напред и тя видя късите расти на чернокожия младеж, който бе смъмрил Вивиън, задето използва фразата „да вървят в ада“.
– Бо! – ревна той, като крачеше към гората. – Бо, къде си?
Паниката на Робин бе тъй силна, че ѝ отне няколко секунди да осъзнае как все пак не търсят нея, но ситуацията ѝ си оставаше рискова. Жените нямаше как да останат заспали при тези крясъци и ако издирващите влезеха в нейното спално помещение да търсят непознатия Бо, скоро щяха да открият, че липсват двама души, не един. Робин изчака гласовете и светлините на групата да се отдалечат, бързо се прекатери през портата, след което трябваше да приклекне зад други храсти откъм гърба на женската сграда, преди да се усети, че още хора с фенери бързаха през двора, което означаваше, че няма как да влезе през вратата незабелязано.