– Кой беше дежурен в детското спално помещение?
След кратко колебание напред излязоха две тийнейджърки, едната руса и късо подстригана, другата с дълга тъмна коса на масури. Втората плачеше. Робин, която наблюдаваше сцената през многото глави пред нея, видя двете момичета да падат на колене и да пълзят в краката на Мадзу, сякаш го бяха репетирали.
– Моля те, мама…
– Разкайвам се, мама!
Когато стигнаха до ръба на робата на Мадзу, тя я повдигна леко и с безизразно лице наблюдаваше как двете момичета с плач целуваха краката ѝ. И после изрече остро:
– Тайо.
По-големият ѝ син си проправи път през струпалото се множество.
– Отведи ги в храма.
– Мама, моля те – взе да вие русото момиче.
– Хайде – изръмжа Тайо, грабна ръцете на двете момичета и насилствено ги изправи на крака. Робин бе потресена от това как момичето с дългата коса на масури се бе вкопчило в крака на Мадзу, а тя гледаше безучастно как синът ѝ потътри двете настрани. Никой не попита какво ще се случи с момичетата, никой не продума, дори не помръдна.
Мадзу отново се обърна към тълпата, а Луиз се обади:
– Да го върна ли обратно в…?
Но Мадзу каза:
– Не. Ти – посочи към Пени Браун – и ти – каза на Емили Пърбрайт, – отнесете го в детското спално помещение и останете там.
Пени отиде да поеме момченцето, но то се вкопчи в Луиз. Жената го откъсна от себе си и го подаде. Писъците му заглъхнаха, когато Пени и Емили минаха под арката, водеща към детските спални помещения.
– Може да се връщате по леглата – каза Мадзу на събралите се. Обърна се и закрачи към храма.
Когато се върнаха в спалното помещение, никоя от жените не поглеждаше другите, нито някоя проговори. Робин забързано отиде в банята и се заключи в кабинка, преди да извади снимките от сутиена си, за да ги разгледа.
Всичките бяха избледнели, но образите по тях още си личаха. На най-горната снимка бе гола и пълнолика тъмнокоса млада жена – вероятно тийнейджърка, – която носеше маска на прасе, а краката ѝ бяха широко разтворени. На втората бе друга жена, руса, в която изотзад проникваше набит мъж – и двамата бяха с маски на прасета. На третата мъж с череп, татуиран на бицепса му, содомизираше по-дребен мъж. Робин припряно прегледа снимките. Общо четирима голи хора бяха снимани в различни сексуални комбинации в пространство, което Робин не разпозна, макар че като нищо можеше да е хамбарът, напуснат преди малко от нея. На всяка снимка бяха с маските на прасета. Робин пъхна отново полароидите в сутиена си и остана с него, след като свали анцуга. Излезе от кабинката, изгаси лампата в банята и се върна в леглото си. Когато най-сетне се приготви да заспива, далечен писък процепи тишината. Идваше откъм храма.
– Моля те, не, мама… не, моля те, моля те!
Ако други от околните легла го бяха чули, не издадоха и звук.
43
Шестица на четвърта позиция:
Забъркани глупости носят унижение.
„Идзин“, или „Книга на промените“
Шест дни, след като Робин откри полароидните снимки в старата метална кутия от бисквити, обстоятелство, неизвестно на Страйк, той свика следобедна среща на екипа, на която присъстваха всички от детективската агенция без Литълджон, тъй като следеше обект. Страйк бе избрал да я проведе в сутеренното помещение на любимия му местен пъб, където по това време нямаше друг освен тях. До неотдавна пъбът се казваше „Тотнъм“, но вече беше „Летящия кон“. Като фен на футболния клуб „Арсенал“ Страйк напълно одобряваше промяната. Докато чакаше идването на сътрудниците си, провери Пинтерест, за да види дали Тормент Таун е отговорил на съобщението му, но нямаше промяна в страницата.
– Не че се оплаквам, но защо правим срещата си тук? – попита Баркли десет минути по-късно. Мъжът, родом от Глазгоу, пристигна последен в помещението, застлано с червен мокет, тъй като имаше свободна вечер и се бе отбил в бара на горния етаж да си вземе голяма бира.
– За да не се появи Литълджон в офиса – обясни Страйк.
– Ще заговорничим срещу него ли?
– Вероятно няма да работи още дълго при нас, така че не е нужно да узнава повече за бизнеса ни – отвърна Страйк. – Утре ще интервюирам човека на Уордъл и ако мине добре, Литълджон е аут.