Шах, Мидж и Баркли дружно заявиха:
– Браво.
Страйк забеляза, че Пат остана мълчалива.
– Къде е той сега? – попита Мидж?
– Следи Франковците – отговори Страйк.
– Като стана дума, имам нещо за тях – обади се Баркли и измъкна от вътрешния джоб на сакото си два сгънати листа, които се оказаха фотокопирани статии от вестници. – Чудех се дали не можем да ги изобличим за измама при получаване на помощи и ето на какво попаднах.
Той бутна листовете към Страйк. И двата материала бяха съвсем кратки, макар че към единия беше приложена снимка на по-възрастния брат. Посочената фамилия не бе тази, под която в момента живееха братята, но малките имена бяха същите.
– По-младият е осъден условно за разголване на обществено място – каза Баркли на Шах и Мидж, докато Страйк четеше. – За по-големия се казва, че е негов болногледач. Нямам представа от какво се предполага, че страда.
– По-възрастният е осъждан за следене на друга актриса – отбеляза Страйк, докато четеше втория материал. – Съдията му дал условна присъда, тъй като бил болногледач на брат си.
– Типично – отсече сърдито Мидж и тропна чашата си на масата, с което леко притесни Шах, седящ до нея. – Поне петдесет пъти съм го виждала, докато бях в полицията. Към такива са много снизходителни, а после всички се правят на смаяни, когато някой от мръсниците бива обвинен в изнасилване.
– Браво, че си открил тази информация, Баркли – похвали го Страйк. – Мисля, че…
Мобилният телефон на Страйк зазвъня и той видя, че е Литълджон. Отговори.
– Току-що видях Франк Едно да пъха нещо в плик при външната врата на клиентката – съобщи Литълджон. – Пратих ти видеозапис.
– Къде е той сега?
– Отдалечава се.
– Добре, аз ще се обадя на клиентката да я предупредя. Остани с него.
– Ясно.
Литълджон затвори.
– Франк Едно току-що е пъхнал нещо в процепа за пощенската кутия на входната врата на клиентката – каза Страйк на останалите от екипа.
– Още мъртви птици ли? – осведоми се Мидж.
– Надали, освен ако не се побират в пощенски плик. Според мен трябва да уведомим полицията, че двамата Франк са били осъждани под други фамилии. Едно посещение от униформени може да ги откаже да я притесняват. Аз ще се погрижа за това – добави Страйк и си записа бележка. – Какво ново за Голямата стъпка?
– Вчера се върна в „Челси Клойстърс“ – отговори Шах.
– От онова момиче, с което си го снимал на улицата, нищо няма да научим – каза Мидж на Страйк. – Вчера говорих с нея в закусвалня за сандвичи. Има тежък източноевропейски акцент, много е притеснена. Казват на тези момичета, че пристигат в Лондон да сключат договор за модели. Предположих, че би ѝ харесало да получи добра сума от пресата за това, че ще го изпее, но тя е твърде уплашена, за да говори.
– Някой от нас трябва да иде там и да се представи за клиент – каза Баркли.
– Мислех, че снимки как влиза на това място и после излиза ще са достатъчни за жена му – обади се Шах.
– Тя се опасява, че той ще изнамери някакво обяснение – каза Страйк, който бе получил сутринта заядлив имейл от въпросната клиентка. – Иска нещо, от което съпругът ѝ да не може да се измъкне.
– Какво например? Снимка как му духат ли? – подхвърли Баркли.
– Не би навредила. Може би е по-добре да се влезе там не като клиент, а като търговец или инспектор по безопасността – каза Страйк. – Така човекът ще има по-голяма свобода на движение и по-силна вероятност да спипа оня на излизане от стая.
Последва обсъждане кой детектив да поеме задачата и какво точно да е прикритието му. Накрая за работата бе избран Шах, който при предишен случай успешно се бе представил за търговец на предмети на изкуството.
– А сега ще съм топлотехник, известно понижение е – коментира той.
– Ще те снабдим с фалшива лична карта и документи – обеща Страйк.
– Ще поемаме ли вече нов случай от списъка с чакащи? – поинтересува се Мидж.
– Нека изчакаме първо да се сдобием със заместник на Литълджон – каза Страйк.
– Кой е наред утре да посети пластмасовия камък? – попита Баркли.
– Аз – отговори Страйк.
– Тя трябва вече да е почти готова да излиза. От близо месец е там – каза Мидж.
– Все още не се е сдобила с нищо, което Еденсор да използва срещу Църквата – отвърна Страйк. – Знаете я Робин, нищо не върши до средата. Добре, мисля, че това беше всичко. Ще ви известя по въпроса със заместника на Литълджон веднага щом сам имам яснота.
– Може ли да поговорим? – попита Шах, когато останалите тръгнаха към вратата.