44
Човек задължително трябва да прекрати общуването
с недостойни и повърхностни хора.
Важно е да бъде твърд и категоричен.
„Идзин“, или „Книга на промените“
Страйк за пръв път се радваше, че Робин е в Чапман Фарм. Извършил бе непростима глупост и макар да бе вероятно последствията да са по-тежки за него самия, отколкото за агенцията като цяло, предпочиташе Робин да остане в неведение за бъркотията, в която се бе замесил.
След като издири адреса, предприе краткото пътуване по Централната линия, слезе от метрото на Холборн и тръгна към Линкълнс Ин. После зае позиция зад едно дърво в градините, откъдето можеше да наблюдава неокласическата фасада на Съдебната палата Лавингтън, и зачака.
Стоял бе там близо час, като видя няколко души да влизат и повече да напускат сградата, когато мобилният му телефон иззвъня. Очакваше да види, че е Бижу, но беше Пищяла.
– Здрасти, Горелка, обаждам се само да ти кажа, че си уреден за среща с Рийни. На двайсет и осми май. Не можах да издействам по-ранна дата.
– О, благодаря, Пищял, това е чудесна новина – каза Страйк, без да откъсва очи от входа на сградата на Бижу. – Той знае, че ще отида, нали?
– О, да, знае – отвърна Пищяла. – Ще разполагаш там с гаранция, че ще бъде отзивчив.
– Още по-хубаво. Много ти благодаря.
– Е, наслука – пожела Пищяла и затвори.
Страйк тъкмо бе прибрал телефона в джоба си, когато вратата на Съдебната палата Лавингтън се отвори и Бижу заслиза по стълбите, облечена в яркочервено палто. Пое в посока метростанцията. Страйк ѝ даде известна преднина, след което я последва. Докато вървеше, отново набра номера ѝ. Тя извади телефона си от чантата, погледна екрана и го върна обратно, без да отговори.
Тъй като държеше да се отдалечат достатъчно от Съдебната палата Лавингтън, та да се избегне вероятна среща с колеги на Бижу, Страйк продължи да върви още петдесет метра зад обекта си, докато тя влезе в тясната Гейт Стрийт. Тук тя забави крачка, извади телефона си, очевидно за да прочете неотдавна получено съобщение, и накрая спря, за да изпрати отговор. Страйк забърза към нея и когато тя отново прибра телефона в чантата си, я извика по име.
Тя се озърна и бе нескрито ужасена, като видя кой я вика.
– Искам да поговорим тук, вътре – съобщи намръщено и посочи пъб на име „Кораба“, сврян в пешеходна уличка, видим между две сгради.
– Защо?
– Чете ли днешния брой на „Прайвит Ай“?
– Аз… да.
– Ами тогава знаеш защо.
– Аз не…
– Не искаш да те виждат с мен? Ами тогава да ми беше отговорила по телефона.
Тя имаше вид, че иска да му откаже да тръгне с него, но все пак го остави да я поведе към уличката. Когато той задържа отворена вратата на „Кораба“, Бижу влезе вътре с ледено изражение.
– Предпочитам да идем на горния етаж – каза му.
– Не възразявам – отговори Страйк. – Какво искаш да пиеш?
– Все едно… червено вино.
Пет минути по-късно той се качи при нея горе в Дъбовата зала – помещение с нисък таван и слабо осветено. Тя беше свалила палтото си, под което беше с впита червена рокля, и седеше на ъглова маса с гръб към залата. Страйк остави чашата ѝ с вино на масата, после се настани срещу нея с двойно уиски. Не възнамеряваше да остане дълго колкото за голяма бира.
– Отворила си голямата си уста за мен.
– Не, не съм.
– „Източник в Съдебната палата Лавингтън…“
– Знам какво пише!
– Трябва пределно ясно да заявиш на този тип Хонболд, че никога не съм ти давал съвети за подслушване и наблюдение.
– Вече му го казах!
– Значи и той е видял статията, така ли?
– Да. От „Мейл“ също са го погнали. И от „Сън“. Но той ще отрече всичко – добави тя с трепереща долна устна.
– Не се и съмнявам.
Страйк гледаше без капка съчувствие как Бижу изрови салфетка от джоб и попи внимателно очи, за да не размаже грима си.
– И какво смяташ да правиш, когато репортерите цъфнат на прага ти? – попита я.
– Ще им кажа, че никога не съм спала с него. Така иска Андрю.
– Ще отречеш, че и с мен си спала.
Тя не каза нищо. Като подозираше, че знае какво се крие зад мълчанието ѝ, той заяви:
– Няма да бъда косвена жертва в цялата тази история. Срещнали сме се на кръщене и толкова. Ако още си мислиш, че Хонболд ще хукне да се развежда с жена си от ревност, че сме преспали, силно си заблудена. Не с пръст не бих те докоснал, но и с весло за гемия.
– Мръсник – изграчи тя, като още бършеше очите и носа си. – Аз те харесвах.