– Щом това е началото на Сезона на Откраднатия пророк – заговори Пени, – скоро ще видим истинско Явление.
Звучеше едновременно развълнувана и уплашена.
– Беше невероятно да зърнем Удавената пророчица, нали? – каза Робин.
– Да – кимна Пени. – Беше толкова… Веднъж като си видял такова нещо, няма вече връщане към нормалния живот, нали? То е един вид доказателство.
– Абсолютно – потвърди Робин. – И аз чувствам същото.
Пени се вгледа с безутешно отчаяние в отражението си сега, когато зелената ѝ коса бе покрита с гъста бяла паста.
– И без друго отдолу израстваше истинският ми цвят – каза, като се насилваше да убеди сама себе си, че се радва да върши това.
– Е, с какво се занимаваш? – попита Робин.
– С много неща – отвърна Пени. – Готвя. Работя в зеленчуковата градина. Помагам и на Джейкъб. Тази сутрин си поговорихме много приятно за духовното единение.
– Наистина ли? – попита Робин. – Аз не съм имала още такова… А как е Джейкъб?
– Определено се оправя – отвърна Пени, очевидно под впечатлението, че на Робин ѝ е известно всичко за него.
– О, хубаво – каза Робин. – Чула бях, че не е добре.
– Е, то се знае, че не беше – хем възбудена, хем донякъде предпазлива вдигна рамене Пени. – Не е лесно. Хора, които не разбират това за фалшивата същност и чистия дух, не могат да се излекуват бързо.
– Така е – кимна Робин. – Но според теб той се поправя, така ли?
– О, да, определено – отвърна Пени.
– Много мило от страна на Мадзу, че го настани във фермерската къща – каза Робин с намерение да научи нещо повече.
– Да – отвърна Пени, – но с всичките му проблеми нямаше как да остане в общото спално помещение.
– Е, то се знае – отвърна в тон Робин. – Доктор Джоу изглежда много добър човек.
– Да, Джейкъб е щастливец, че има доктор Джоу насреща, за него би било истински кошмар да е навън в света. Там подлагат на евтаназия такива като Джейкъб.
– Мислиш ли?
– Ами да, естествено – учуди се Пени на наивността на Робин. – Държавата не иска да се грижи за такива и те са тихомълком приключвани от НОО. Така им казва доктор Джоу, Нацистки отряд на омразата – добави тя, после тревожно погледна към косата си в огледалото. – Колко дълго мислиш, че преседя? Човек трудно се ориентира без часовник.
– Може би пет минути – предположи Робин. Реши да се възползва от това, че Пени спомена часовник, и да насърчи момичето да сподели нещо негативно, което може да е забелязала в УХЦ, затова изрече безгрижно: – Странно, че ние трябва да свалим боята си. Косата на Мадзу надали е естествено толкова черна. Трябва да е над четиресет, а няма и един бял косъм.
Поведението на Пени мигом се промени.
– Да се критикува външността на хората е материалистичен подход.
– Аз не съм…
– Плътското не е от значение. Важен е единствено духът.
Тонът ѝ бе дидактичен, но в очите ѝ се четеше уплаха.
– Знам, но след като не е от значение как изглеждаме, защо трябва да сваляме боята си? – зададе Робин логичен въпрос.
– Защото… пише го на листчето върху кутията. Истинската същност е естествена.
Вече сериозно разтревожена, Пени се шмугна в душкабина и затвори вратата след себе си.
Когато Робин прецени, че са изтекли двайсет минути, съблече анцуга си, изми под душа продукта от косата си, изсуши се и погледна в огледалото да се увери, че вече няма следа от синята боя, след което се върна в спалното помещение, облечена в пижамата си.
През всичкото това време Пени остана скрита в душкабината.
46
Индивид се оказва в среда, пропита със зло,
но връзките му с нея са външни.
В себе си е в отношения с духовно извисен човек.
„Идзин“, или „Книга на промените“
С настъпването на Сезона на Откраднатия пророк рутината с новоприетите членове от по-високо ниво се промени. Те вече не прекарваха по цяла сутрин да гледат кадри със зверства от войни и с гладуващи хора в сутерена на фермерската къща, а слушаха лекции за деветте стъпки към чистия дух: постъпване, служба, отърсване, единение, отричане, приемане, пречистване, себепосрамване, саможертва. Бяха им дадени практически съвети как да постигнат стъпки от първа до шеста, към които можеше да бъде подходено едновременно, но останалите бяха забулени в мистерия и само онези, за които се преценеше, че успешно са овладели първите шест, биваха приемани като достойни да узнаят как да постигнат последните три.
Робин трябваше да изтърпи и втори сеанс по Откровение. Отново се спаси от сядане на горещия стол в средата на кръга, но Вивиън и възрастният Уолтър нямаха този късмет. Вивиън бе атакувана за навика ѝ да променя изговора си, за да скрие потеклото си от заможно семейство, и обвинявана в арогантност, егоцентризъм и лицемерие, докато не бе докарана до неудържимо хлипане, а Уолтър, който призна за дългогодишна вражда с бивш колега в предишния си университет, бе порицан за егомотивация и материалистично осъждане. Единствен от подложените на Терапия чрез първична реакция Уолтър не се разплака. Той силно пребледня, но кимаше ритмично, почти настойчиво, докато от кръга запращаха към него обиди и обвинения.