– Обадихте ли се в полицията?
– Какъв смисъл да се обаждам на тях, нали на вас плащам да прекратите това!
– Оценявам го – отвърна Страйк, – но непосредственият проблем е змията.
– Е, там няма страшно – отвърна тя, като, слава богу, вече бе спряла да крещи. – Сложих я във ваната. Оказа се царевичен смок. Имала съм такъв и не се боя от тях. Е, разбира се – добави разпалено, – боя се, като видя да изпълзява изпод дивана и още не знам каква е.
– Напълно ви разбирам – отвърна Страйк, който тъкмо бе установил, че в момента Баркли и Мидж следят двамата Франк. – Добре ще е да ми кажете кога приблизително се е появила според вас, защото държим братята под постоянно наблюдение и те не са припарвали до входната ви врата, откакто по-възрастният ви пусна картичка за рождения ден. Гледах видеоматериала и в ръката му определено нямаше змия.
– Да не ми казвате, че подире ми има и трета откачалка?
– Не непременно. Снощи у дома си ли бяхте?
– Да, но… – Тя се прекъсна. – Ами да, сега си спомних, че капакът на пощенската кутия хлопна.
– По кое време?
– Някъде към десет. Вземах вана.
– Проверихте ли какво е пуснато през вратата?
– Не. Като слязох долу да си налея питие, видях, че няма нищо, и реших, че съм взела някакъв шум отвън за тракане на пощенската кутия.
– Имате ли нужда от помощ да се отървете от змията? – попита Страйк, който смяташе, че поне това може да направи за нея.
– Не – въздъхна тя. – Ще се обадя на някоя организация за защита на животни.
– Добре. Ще се свържа с хората, които пратих да следят братята, ще узная къде са били снощи към десет часа и ще ви се обадя. Радвам се да чуя, че не сте много стресирана, Таша – добави, когато името ѝ внезапно му изникна.
– Благодаря – отвърна тя умилостивена. – Добре, ще чакам обаждането ви.
Когато тя затвори, Страйк позвъни на Баркли.
– Тази нощ ти следи Франк Едно, нали?
– Да – отговори Баркли.
– Къде беше той към десет вечерта?
– У дома си.
– Сигурен ли си?
– Да, там беше и брат му. Франк Две не се е показвал навън през последните дни. Може да е болен.
– И никой от тях не се е навъртал напоследък около къщата на актрисата… как ѝ беше името?
– Франк Едно се разходи натам в понеделник. Мидж го следеше.
– Добре, ще ѝ се обадя. Благодаря ти.
Страйк затвори и телефонира на Мидж.
– Определено нищо не е пускал през външната врата – каза Мидж, когато Страйк обясни защо се обажда. – Мотаеше се на отсрещния тротоар и гледаше прозорците ѝ. Все у дома си седи през последните дни, а също и брат му.
– Така каза и Баркли?
– Да не би друг да се е залепил за нея?
– Точно същото ме попита и тя. Може да е представата на някой откачен фен за изненадващ подарък. Както се разбра, тя е имала някога царевичен смок.
– Колкото и змии да е имал човек, не му е драго някой да му пусне такава през вратата късно вечерта – отбеляза Мидж.
– Съгласен съм. Да си виждала вече полицаи да посещават Франковците?
– Не – отговори Мидж.
– Добре, ще се обадя пак на клиентката. Това означава, че може би трябва някой да наблюдава известно време и нейната къща освен тази на братята.
– Господи, кой да помисли, че тези малоумници ще отнемат толкова ресурс?
– Не и аз – призна Страйк.
След като затвори, взе вейп устройството си, намръщи се леко, когато вдиша никотин, за момент потънал в мисли. После отново върна вниманието си на седмичния график.
Литълджон и Шах бяха имали почивка предишната вечер. Извънбрачните похождения на Голямата стъпка се ограничаваха до часовете на деня и той се прибираше всяка вечер при раздразнителната си, изпълнена с подозрения съпруга. Страйк все още се питаше дали идеята, хрумнала му току-що, е нелепа, когато телефонът му иззвъня отново, пак като преди с прехвърлено от офиса обаждане. Очакваше да чуе клиентката си актриса и твърде късно осъзна, че насреща бе Шарлот Камбъл.
– Аз съм. Не затваряй. В твой интерес е да чуеш какво имам да кажа.
– Ами казвай го тогава – подразнен отвърна Страйк.
– Обади ми се журналистка от „Мейл“. Опитват се да съставят някакъв долнопробен репортаж за теб, в който да разправят как спиш с клиентките си жени. В духа на приказката как крушата не пада по-далеч от дървото.
Страйк усети всяка част от тялото му да се напряга.
– Казах ѝ, че не вярвам да си спал с клиентка, че си много почтен и спазваш строго професионалната етика по този въпрос. Освен това ѝ заявих, че изобщо не си като баща си.
Страйк не би могъл да определи точно какво изпитва в момента, бе смътна изненада, примесена с бегли останки от някогашните му чувства към нея, всичко това подсилено от тъжния глас – същия онзи, който бе чувал някога в края на най-тежките им скандали, когато упоритата страст на Шарлот към конфликти я оставяше изчерпана и нетипично искрена.