– Знам също, че тя и нейни колеги са били при някои от бившите ти приятелки – осведоми го Шарлот.
– Кои?
– Мадлин, Киара и Елин – отвърна Шарлот. – Мадлин и Елин са заявили, че никога не са наемали частен детектив и са отказали по-нататъшен коментар. Киара каза, че само се изсмяла, когато ѝ позвънили от „Мейл“, и после затворила.
– Откъде, по дяволите, са узнали, че съм бил с Елин – промърмори Страйк повече на себе си, отколкото на Шарлот. Тази връзка, свършила с огорчение, бе съпроводена с пълна дискретност от двете страни, както си бе мислил.
– Мили, хората говорят – въздъхна Шарлот. – Би трябвало да го знаеш, след като целта на собствената ти професия е да ги разприказваш. Просто исках да си наясно, че никой не сътрудничи, а и аз направих каквото можах. Аз и ти най-дълго бяхме заедно, това би трябвало да се брои за нещо.
Страйк затърси какво да каже и накрая успя да изрече само:
– Ами… благодаря.
– Моля – отвърна Шарлот. – Знам, мислиш си, че искам да ти съсипя живота, но не е така. Ни най-малко не го искам.
– Никога не съм мислил, че искаш да ми съсипеш живота. – Страйк потърка лицето си с длан. – Просто съм с впечатлението, че не възразяваш да го пообъркаш малко.
– За какво говориш?
– Пускаше разни мухи на Мадлин.
– О… Е, да, мъничко.
При този отговор Страйк, без да иска, се разсмя.
– Как си ти със здравето?
– Добре съм.
– Наистина ли?
– Да, засякоха го рано.
– Е, благодаря ти за поведението пред „Мейл“. Ще се надявам да не са научили достатъчно, че да стигнат до статия.
– Блуи – изрече тя настойчиво и сърцето му замря.
– Какво?
– Не може ли да се видим? Само да пийнем. Да поговорим.
– Не – уморено отвърна той.
– Но защо?
– Защото всичко е приключило. Постоянно ти го повтарям. Между нас вече няма нищо.
– Не може ли да бъдем поне приятели?
– Боже господи, Шарлот. С теб никога не сме били приятели.
– Как можа да го кажеш?
– Такава е истината. Това, което си причинихме един на друг, приятелите не го правят. Приятелите си пазят гърба взаимно. Искат другият да е добре. Не вадят нокти насреща му всеки път, като има проблем.
Дишането ѝ звучеше накъсано в ухото му.
– Ти си с Робин, нали?
– Любовният ми живот вече не е твоя работа – каза Страйк. – Казах ти го в пъба миналата седмица. Желая ти всичко добро, но не…
Шарлот затвори.
Страйк остави телефона си на кухненската маса и отново посегна към вейп устройството. Минаха няколко минути, преди да е в състояние да укроти обърканите си мисли. Накрая върна вниманието си към графика на екрана пред него с очи, приковани към името Литълджон. След още известно време, прекарано в размисъл, пак взе телефона си и отново позвъни на Пищяла.
48
…лошотията на нисшия човек се връща към самия него.
В дома му настъпва разкол. Тук е в действие природен закон…
„Идзин“, или „Книга на промените“
Малко след пладне във вторник Страйк се изкачваше с ескалатора на метростанция „Слоун Скуеър“, готов да поеме следенето на Голямата стъпка, който отново се бе отдал на любимото си развлечение в големия хотел, пълен със сексуални труженички. Сред малките плакати, поставени в рамки, по стените край ескалатора, много от които рекламираха представления в Уест Енд и козметични продукти, Страйк забеляза няколко с добре подбрана снимка на Папа Джей, сърцевидното лого на УХЦ и надпис Допускате ли възможността?
Детективът тъкмо бе излязъл от метростанцията на улицата, където валеше дъжд, и телефонът му зазвъня. Насреща заговори Шах със странен задавен глас.
– Фпипах го.
– Какво го направи?
– Фпипах го на фнимка. Ижлижа от фтая, жад него е момиче фамо по копринени чорапи… Прощавай, тече ми кръв.
– Какво се случи? – попита Страйк, макар вече да се досещаше.
– Той ме цапардофа по лицето, мамка му.
Пет минути по-късно Страйк влезе в „Роза и Корона“ на Лоуър Слоун Стрийт и завари най-красивия си сътрудник седнал на ъглова маса с разцепена устна, подпухнало ляво око и подут нос и с чаша бира пред него.
– Няма фтрашно, не е фчупен – посочи носа си Шах и така предвари първия въпрос на Страйк.