– Кога беше това?
– Преди два дни, в „Гровнър“…
– Това бар ли е?
– Пъб. Разфуча се, задето съм там. Това е свободна страна. Не ѝ влиза в работата къде ходя да пия. Тя беше с някакъв тип от фитнеса. Аз просто му отправих дружеско предупреждение…
– Като онова, което отправи на мен ли?
– Да – каза Саксън предизвикателно, – защото мъжете трябва да знаят каква е тя. Като излязох от кенефа, тя ме чакаше. Обърнала беше няколко чашки, лочи като смок. Каза ми да съм престанел да я следвам навсякъде. Попитах я за коя се мисли, може би за баща си, та да нарежда на хората какво им е позволено да правят. А тя рече: „Ако намесиш баща ми в това, ще му поръчам да те очисти, ще ида да му кажа как обикаляш наоколо и плюеш по Църквата. Не знаеш с кого си се захванал“. Отвърнах ѝ, че дрънка врели-некипели, а тя взе да ме блъска по рамото. – Саксън несъзнателно вдигна ръка да докосне мястото, където вероятно го бе ударила Абигейл. – Каза ми: „Те имат оръжие…“.
– Казала е, че в Църквата имат оръжие?
– Да. А после каза: „Съвсем неотдавна убиха един, дето дрънкаше гадости за тях, така че престани да ме нервираш“. Попитах я: „Как ще го приемат в пожарната, като ида в полицията и се оплача, че ме заплашваш?“. Защото имам с какво да я натопя, ако държи да продължава тая шибана игра – нареждаше Саксън, като едва успяваше да си поеме дъх. – Сигурно знаеш какво правят в онази Църква. Постоянно всеки се чука с всеки. Ето така е отгледана тя и след като не ѝ е харесвало, защо тогава всяка вечер ляга с различен? Понякога с двама наведнъж…
– Тя каза ли, че е виждала оръжие в Чапман Фарм?
– Да. Тоест видяла е оръжието на престъплението, а не е съобщила…
– Няма как да е видяла оръжието, с което е убит Кевин Пърбрайт. То е модел, който тогава не е съществувал.
Леко попарен за кратко, Саксън настоя:
– Добре, ама тя ме заплаши, че ще бъда застрелян!
– Е, ако мислиш, че е била сериозна заплаха, то непременно иди в полицията. На мен ми звучи, че жена се опитва да сплаши мъж, дето не приема „не“ за отговор, но може те да видят нещата различно.
Страйк се досещаше какво се върти в главата на Саксън зад мъничките му очички. Понякога, когато хора, обзети от силна злоба, изливаха пред други негодуванието си, някаква малка част от съзнанието им ги караше да се чуят с ушите на слушателите си и те бяха изненадани да открият, че не звучат тъй безукорни и невинни, каквито си се представяха.
– Ами може би ще ида в полицията, дявол го взел – каза Саксън и се изправи.
– Пожелавам ти успех – отвърна Страйк и също стана. – Междувременно може да позвъня на Абигейл да я посъветвам да си намери наемател, който не я изпява на приятел всеки път, когато тя крещи в съня си.
И може би защото Страйк се извисяваше с цяла педя над него, Саксън се задоволи само да изръмжи:
– Ами след като така виждаш нещата…
– Благодаря, че се отби – каза Страйк и отиде да отвори вратата към външния офис.
Саксън отмина Пат и затръшна стъклената врата зад себе си.
– Никога не се доверявам на хора със свински очички – изграчи офис мениджърът му.
– Имаш право да му нямаш доверие – отбеляза Страйк, – но не заради свинските му очички.
– Какво искаше тоя?
– Отмъщение – беше краткият и изразителен отговор на Страйк.
Той се върна във вътрешния офис, седна зад съдружническото бюро и прочете оскъдните бележки, записани, докато Саксън бе говорил.
Пол Дрейпър – мозъчно увреждане? Смърт във вестника? Оръжия в Чапман Фарм?
Неохотно, но с пълното съзнание, че това бе единственият сигурен начин да получи бързи резултати, взе мобилния си телефон и избра номера на Райън Мърфи.
50
Шестица в началото:
Заскърца ли слана под краката ти,
скоро ще има дебел лед.
„Идзин“, или „Книга на промените“
Няколко неща се бяха случили в Чапман Фарм неотдавна, от които във вътрешностите на Робин се загнезди тревога, упорита като паразит.
Едно бе да заяви на Страйк сред пълната сигурност в офиса, че не се притеснява, задето ще бъде притискана за секс без предпазни средства с мъже от Църквата, а съвсем друго бе да седи на двучасова лекция в сутерена на фермерската къща за духовното единение и да гледа как всички жени наоколо ѝ кимаха, докато им се казваше, че „плътта е без значение, единствено важен е духът“. (Сега Робин знаеше откъде е научила Пени Браун тази мъдрост.)
– Онова, срещу което решително възразяваме – заяви Тайо Уейс от сцената, – е материалното притежание. Никое човешко същество не притежава друго, нито е редно да създава някакъв вид рамка, за да го контролира или ограничава. Това е неизбежно в плътското сношение, ние го наричаме ПС, което е основано върху инстинкта за притежание. ПС е в основата си материално. То въздига в култ физическото проявление и неизбежно обезсилва духа зад него, но въпреки това светът, обитаващ сапунения мехур, го славослови, особено когато бъде украсено с материалистични уловки като имущество, сватби и така нареченото нуклеарно семейство. Сексуалното желание не бива да бъде обвързано с никакъв срам. То е естествена и здравословна потребност. Съгласни сме с индуистите, че една от целите на пълноценния живот е Кама, или сексуалното удоволствие. И все пак, колкото по-чист е духът, толкова по-малко вероятно е да се жадува повърхностно привлекателното пред онова, което е духовно добро и истинско. Когато два духа са в хармония – когато всеки усеща божествени вибрации, действащи в него и чрез него, – духовното единение се случва красиво и по естествен начин. Тялото, което е подчинено на духа, физически демонстрира и канализира духовната връзка, преживявана от онези, извисили се над материалистичните връзки.