– Предполагам, че да – отговори Робин, – но съм съгласна с онова, което каза за контролирането и ограничаването на хората…
Тайо се пресегна и погали бузата ѝ. Робин едва устоя на импулса да перне ръката му. Той се усмихна и заяви:
– Знаех, че си Възприемчива още първия път, като те видях в храма на Рупърт Корт. „Възприемчивите са най-отдадените от всички на света.“ Това е от „Идзин“. Чела ли си я?
– Не – отговори Робин.
– Някои жени – Възприемчивите са жени, Креативните са мъже – по природа са склонни да се отдадат на един мъж. Такива жени могат да са много ценни църковни членове, но за да се превърнат в чист дух, трябва да се отърват от своята привързаност към материалния статут и всякаква идея за притежание. Не е неприемливо да се предпочита само един мъж, стига жената да не се опитва да го ограничава и контролира. Така че за теб има път напред, но трябва да си наясно и да управляваш внимателно тази си тенденция.
– Да ще го направя – отговори Робин, като се опитваше да звучи благодарна за разяснението му.
Друга група църковни членове слязоха по стълбите, готови за лекцията си, и на Робин бе позволено да си тръгне, но докато се обръщаше към изхода, тя видя как бръчката между веждите на Тайо се вдълба повече. Боеше се, че съгласието ѝ е било недостатъчно ентусиазирано, или по-лошо, че е трябвало да реагира физически на милувката му.
Другите, както тя бързо осъзна, бяха започнали вече да демонстрират своята готовност да се издигнат над материалното и да прегърнат духовното. На няколко пъти през следващите дни Робин забеляза млади жени, включително Вивиън с щръкналата коса, да изчезват от дейности, предвидени по график, и после да се появяват откъм Стаите за уединение, понякога в компанията на мъж. Беше сигурна, че е само въпрос на време и върху нея да бъде упражнен натиск.
Следващата дестабилизираща случка дойде по вина на самата Робин: отиде при пластмасовия камък една вечер по-рано – поне тя си мислеше, че е подранила с една вечер, но нямаше начин да знае колко камъчета в повече е прибрала, като е забравила, че вече е взела едно по-рано през деня. Като нищо би могла да се е озовала там и четиресет и осем часа по-рано. Преживя жестоко разочарование, като не завари писмо от Страйк и шоколад. Някой от агенцията сигурно вече бе прибрал разочароващо лишеното ѝ от новини писмо, но тя не смееше да предприеме още един нощен преход, преди да стане абсолютно необходимо заради онова, което се случи на сутринта след преждевременното ѝ посещение.
Тя безмълвно ликуваше при новината, че групата ѝ за пръв път ще иде в Норич да събира пари за многото благотворителни мероприятия на УХЦ. Това щеше да ѝ даде възможност да провери датата на вестник и да рестартира събирането на камъчета от точния ден. Само че малко след закуската Робин бе повикана встрани от жена със строго лице, която никога не ѝ бе говорила преди.
– Мадзу иска да останеш във фермата днес – каза тя. – Ще идеш в зеленчуковата градина да помагаш на работещите там.
– О – промълви Робин, като гледаше как Бека Пърбрайт отвежда останалите от групата ѝ. Някои от тях се обърнаха да я изгледат с любопитство. – Ъъ… добре. Сега ли трябва да отида?
– Да – отсече жената и се отдалечи.
Робин вече бе пребивавала достатъчно дълго в Чапман Фарм, за да разпознава неуловимите знаци, че някой е изпаднал в немилост. Все още имаше няколко души, седящи на масата за закуска недалеч от нея, и когато тя погледна към тях, те бързо отклониха очи. Робин се изправи притеснена и отнесе празната си купичка за овесена каша и чашата си до количката край стената.
Когато излезе от трапезарията и тръгна към голямата зеленчукова градина, на която не бе работила никога преди, Робин се почуди с тревога какво ли бе сторила, та да бъде изключена от групата на новоприетите членове с по-висок статут. Дали бе заради недостатъчно горещия ѝ отклик на идеята за духовно единение? Дали Тайо бе останал недоволен от реакцията ѝ при разговора им и я бе докладвал на майка си? Или пък някоя от жените в спалното ѝ помещение бе съобщила, че се измъква нощем?
Завари няколко възрастни да садят моркови в леха, включително Ван, сега в много напреднала бременност. Там бяха и няколко деца на предучилищна възраст в мъничките си алени анцузи. Сред тях беше Цин, лесно разпознаваема заради щръкналата си като пух на глухарче коса. Едва когато мъжът най-близо до Цин се изправи в пълен ръст, Робин разпозна Уил Еденсор.
– Поръчаха ми да дойда да помагам – каза Робин.